Малките стъпки към реализиране на големите „Южен поток“ и „Набуко“ през 2010 г.

Проектите за газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“ през 2010 г. отбелязаха известен напредък по пътя към реализирането си, макар и вероятно не толкова голям, колкото биха искали акционерите в компаниите-оператори.

За това говори например фактът, че докато около средата на 2009 г. се смяташе, че двата газопровода ще влязат в експлоатация през 2014 г., то година по-късно от ръководствата на компанията за „Набуко“ и от Газпром обявиха, че очакват за първи път природен газ да мине по новопостроените газопроводи към края на 2015 г.

Заявленията на българското правителство в лицето на премиера Бойко Борисов са, че и двата газопровода са еднакво важни за България и страната ни прави необходимото за реализацията им.

Какво се случи по проекта „Южен поток“ през 2010 г.

Русия още през пролетта приключи с подписването на междуправителствените споразумения с последните държави, през чиято територия се предвижда да премине газопроводът. Такова споразумение е подписано по-рано и с България. В средата на юли във Варна беше подписана „пътната карта“ за „Южен поток“, която съдържа сроковете и стъпките за осъществяването на предпроектното проучване и създаването на обща българо-руска компания за строителството на газопровода.

Месец по-късно премиерът Борисов съобщи, че по предварителни данни през наша територия „Южен поток“ ще минава през Димитровград.

През ноември стана ясно, че Български енергиен холдинг” (БЕХ) ЕАД и ОАО „Газпром” пристъпват към избор на изпълнител на прединвестиционното проучване за българския участък от проекта за газопровода „Южен поток”.

Така се стигна до 13 ноември, когато в присъствието на премиерите на България и Русия в София беше подписано Споразумение за създаване и устав на съвместно акционерно дружество за изграждането на българския участък от газопровода "Южен поток". Дружеството се създава между „Български енергиен холдинг" (БЕХ) ЕАД и ОАО „Газпром", участващи с по 50% в капитала му, и с място на регистрация в България.

Тогава беше обяснено, че бъдещата съвместна компания ще приеме резултатите от прединвестиционното проучване за проекта на българска територия и ще осъществи всички необходими дейности - възлагане на проектиране, ОВОС и др., предхождащи вземането на инвестиционно решение за проекта. При положително инвестиционно решение, което се очаква да бъде взето през пролетта на 2011 г., съвместната компания ще изгради и ще бъде собственик и оператор на газопроводната система „Южен поток" на българска територия.

Проектът „Южен поток“ ще бъде печеливш и успешен за България, заяви два дни след подписване на споразумението министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той посочи, че основните ползи за страната ни от изграждането на газопровода ще бъдат разнообразяването на маршрутите за доставки на газ, транзитните такси, които ще събираме, както и увеличението на икономическата активност.

В началото на декември пък от съобщение на руския газов гигант Газпром се разбра, че цената на газопровода „Южен поток“ според сегашните оценки, които не са окончателни, ще бъде от порядъка на около 15,5 млрд. евро. Предишните предварителни оценки на международни енергийни експерти, дадени миналата година бяха, че стойността на „Южен поток“ ще надхвърли 20 млрд. евро. Проектният капацитет на „Южен поток“ е 63 млрд. куб. м газ годишно.

Не всичко през годината около „Южен поток“ обаче вървеше „по мед и масло“

Периодично от ръководството на Газпром идваха сигнали, че според руската страна България би могла да ускори работата по газопровода. В същото време, случайно или не, Газпром се съгласи с предложението на Румъния за извършване на технико-икономическо проучване за преминаване на газопровода през нейна територия. Това проучване беше извършено в кратки срокове и завърши с положителен резултат в началото на декември.

Засега няма никакви индикации, че това би повлияло на реализираното на газопровода на българска територия, тъй като и трите официално разглеждани варианта (окончателно решение още не е взето) за маршрута му през Южна Европа минават през България.

Освен това, когато станеше въпрос за преговорите за „Южен поток“ или за новия дългосрочен договор с Газпром за доставки на синьо гориво, неофициално се промъкваше нишката за обвързването им донякъде с цените на газа, които ние - по разбираеми причини – се опитваме да намалим, и вече има частичен успех в това начинание.

Развитието на проекта „Набуко“ през 2010 г.

В началото на февруари Народното събрание ратифицира споразумението за изграждане на проекта „Набуко“ между България и другите страни, участващи в него.

През юли „Набуко“ получи политическа подкрепа от българското правителство чрез одобряване на Споразумение за подкрепа на проекта за газопровода „Набуко" между България, „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл" ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България" ЕООД. То, според подадената тогава официална информация, цели да уреди въпроси, включващи, но не ограничени до регулаторни условия, инвестиционни перспективи и други.

Компанията, управляваща проекта Набуко, е подписала предварителен документ с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Световната банка (СБ) за заеми на обща стойност до 4 млрд. евро, се разбра в началото на септември. По този начин финансирането на изграждането на „Набуко“, чиято обща стойност по предварителни изчисления е около 8 млрд. евро, придоби реални измерения.

Междусистемната газова връзка на България с Турция, която ще се строи, ще стане част от газопровода „Набуко“. За това пък се разбраха българският и турският премиер при официалните си разговори в София в началото на октомври.

„Набуко“ направи още една крачка към практическата си реализация, чрез стартиране през ноември на дейностите по изготвянето на Оценка на въздействието върху околната и социалната среда (ОВОС) от компанията „Набуко Пайплайн България“ ЕООД на територията на България.

Проектът „Набуко“ обаче също не се развива безметежно

Периодично през годината някои международни експерти правеха изявления, че не е осигурен достатъчно природен газ за запълване капацитета на газопровода от 31 млрд. куб. м газ годишно. В тази връзка от ръководството на компанията оператор „Набуко“ преди месец официално заявиха в София, че „въпреки някои съмнения газ за газопровода "Набуко" ще има“ и се предвижда още до средата на 2011 г. да бъдат сключени договорите с доставчиците му.

Освен това обаче, в края на ноември, ръководителят на компанията оператор на „Набуко“ Райнхард Мичек съобщи в София, че стойността на газопровода за България (както и за всяка от шестте компании, които участват с равен дял в компанията „Набуко“) по първоначални изчисления, ще бъде общо около 2,4 млрд. евро.

Именно на този въпрос обърна внимание премиерът Борисов, отбелязвайки, че въпросната сума може да натовари бюджетния ни дефицит. Затова България предложи средствата за „Набуко“ (кеш и държавни гаранции) да не се начисляват към бюджетните дефицити на страните, участващи в проекта. Засега обаче няма данни, че Европейската комисия би се съгласила на такава отстъпка, въпреки че е признала „Набуко“ за приоритетен за ЕС проект.

Интересът на България

Както вече не веднъж е заявявано от премиера и министъра на икономиката и енергетиката, основният ни интерес е да се реализират и двата проекта в набелязания срок до 2015 г. Ползите от това са добре известни, значителни и неоспорими: подсигуряване с едно от най-важните горива, при това екологично чисто; разнообразяване (диверсификация) на източниците и на маршрутите му; транзитни такси за бюджета в размер на стотици милиони лева годишно (по предварителни оценки); допълнителни поръчки за бизнеса и нови работни места по време на строителството, а вероятно и след това и т.н.

През 2011 г. предстоят по-нататъшни стъпки и етапи от реализацията на проектите за двата газопровода, макар че не е сигурно дали до края на годината ще започне практическо строителство. За България е важно да направим каквото зависи от нас, отстоявайки националния си интерес, но и без бавене, особено що се отнася до „Южен поток“.