Българската държава харчи много и винаги повече от планираното в началото на годината. Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват рекордни приходи или постъпленията се сриват заради кризата, българските правителства всяка година решават да похарчат допълнителни средства – такива, които не са предвидили при приемането на държавния бюджет, пишат в свое изследване на държавните разходи от Института за пазарна икономика (ИПИ).
За периода 2000 – 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лв. През всяка една от тези години правителството е харчило допълнителни средства, като най-много са похарчени през 2007 г. – над 1,4 млрд. лв., а най-малко - през 2009 г. – почти 400 млн. лв. В някои години те достигат до 7-8% от консолидираните държавни разходи.
За изминалите десет години 1 от всеки 20 лева, похарчени от държавата, е бил допълнителен разход – тоест непредвиден и съответно негласуван от парламента, a допълнително одобрен и похарчен от управляващите, изчисляват от института.
Към тези суми трябва да се прибави и ревизията на Бюджет 2010, която предвиди нови (допълнителни) разходи в размер на 1,15 млрд. лв. Тази сума най-вероятно ще бъде по-голяма в края на годината, но засега няма окончателни данни. Така, ако се прибавят и допълнителните харчове за 2010 г., то общата сума (2000 – 2010) вече приближава 10 млрд. лв.
В преобладаващите случаи допълнителните разходи се гласуват набързо и непрозрачно без какъвто и да е анализ за очаквания ефект, коментират от института.
Най-много допълнителни разходи се правят в годините, предхождащи парламентарни избори. Дали това се дължи на желанието да се „стимулират” гласоподаватели или можем да говорим за разходи „като за последно” е въпрос на интерпретация. И в двата случая, мотивите за допълнителните харчове са изкривени и са в ущърб на обществото – данъкоплатците плащат, а ефект няма. Подробните данни потвърждават това – в огромната си част това не са разходи за извънредни/непредвидени случаи или пък за структурни реформи, а просто за покриване на текущи разходи на държавата.
Въз основа на наличните данни, както и от опита от последните години, препоръките на ИПИ са за установяване на ясни правила за допълнителните разходи:
- Всеки допълнителен разход да се гласува от Народното събрание – независимо от размера или източника (резерв, преизпълнение на приходи или др.);
- Задължително всяко харчене на допълнителни средства да бъде аргументирано и придружено от икономическа оценка на разходите и ползите. Особено важно е тези анализи да бъдат на разположение на народните представители и обществото преди и по време на обсъждането им;
- Министерство на финансите да изготвя и публикува отчет на всички допълнителни харчове през годината – как са били похарчени средствата и какви са постигнатите резултати.
По-строгите правила при допълнителните харчове изискват от само себе си и по-строги правила въобще по отношение на фискалната политика. Затова от института предлагат одобряването на бюджет с прекомерен дефицит (над 3% от БВП) да се осъществява с мнозинство от две трети от народните представители – правилото да е записано в Закона за устройство на държавния бюджет или в Конституцията.
В случай на преизпълнение на приходите парите да отиват във фискалния резерв и да се използват за погасяване на публичен дълг и структурни реформи, например пенсионна и здравна реформа, предлагат още от ИПИ.
Анализаторите подчертават, че това е от особена важност сега, когато фискалната ни политика е изправена пред сериозно изпитание – две поредни години на прекомерен дефицит и предстояща 2011 г. с бюджетно салдо на ръба.
Всеки допълнителен разход през 2011 г. може да доведе до прекомерен дефицит и да препъне както възстановяването, така и членството ни в еврозоната.
За да влезем в групата на фискално „разумните” страни, следващата година трябва да бъде първата, в която няма да се правят допълнителни разходи, освен тези, вече гласувани в Бюджет 2011, посочват от ИПИ.
02:14 | 13.09.22 г.