Благодарение на многото вратички, някои се пенсионират и след 10 години работа

Синдикатите заблуждават премиера за пенсионната система в България, заявява икономистът Георги Ангелов в поредния си анализ по проблема.

В стенограмата от заседанието на правителството на 6 октомври 2010 г. пише:

Бойко Борисов: Вчера съм разговарял с ръководството на синдикатите общо в двете срещи около пет или шест часа. Изслушал съм всички страни. Ще ви запозная с няколко думи…

В момента България е с най-ниската осигурителна вноска , 16 на сто, а за родените след  1959 година – 11 на сто. В другите държави е 26, 27, 29 над 30 на сто…

Искам да отбележа, че докато тези държави през последните години нищо не са правили, тук пък разбира се, аз съм справедлив и обективен човек, предишните правителства бавно и плавно са вдигали при нас пенсионната възраст и в момента другите държави протестират, че техните правителства искат да докарат пенсионната възраст на нашите нива и има протест срещу това…

Ние сега връщаме с 3 на сто като един процент отива във фонд „Безработица”. Само с този 1 на сто във фонд „Безработица” ние през следващата година го зануляваме. Това е огромен, веднага виждан успех, който ще бъде оценен, а 2 на сто са тези, които намалихме в 2009 година за 2010 година. В същност ние отново не вдигаме. Ние отиваме на нивото, на което бяхме…

Икономистът Георги Ангелов оборва твърдения на синдикатите в анализа си, който публикуваме

1. Възраст за пенсиониране

Според синдикатите, в България е най-високата пенсионна възраст и всички останали страни в ЕС се стремят към нашите нива. Всъщност е точно обратното. България има най-ниска възраст за пенсиониране и въпреки това, всички останали продължават да повишават възрастта.

1.1. Нормативна възраст за пенсиониране

На следващите две таблици са дадени възрасти за пенсиониране на мъже и жени през 2009 и 2020, според вече приети и действащи закони и реформи. България е твърдо след последните (дори последна), с най-ниска възраст за пенсиониране.

Пенсионна възраст в ЕС

Източник: Зелената книга на ЕС за пенсиите + скорошни реформи в някои страни

1.2. Ефективна възраст за пенсиониране

Ефективната възраст на пенсиониране в България през 2009 година е малко над 56 години. Тази възраст не само че не е висока или увеличена – но на практика тя е по-ниско дори от възрастта за пенсиониране при комунизма. В допълнение, не е вярно и твърдението на синдикатите, че българите едва ли не работят доживот. Всъщност, средната продължителност на получаване на пенсия се увеличава и е значително по-висока дори отколкото при комунизма (вж графиките долу).

Средна ефективна възраст за пенсиониране в България

 Източник: Годишник на Националния осигурителен институт

Средна продължителност на получаване на пенсия в България

Източник: Годишник на Националния осигурителен институт

1.3. Структура на излизащите в пенсия по възраст

Както може да се види в официалната статистика на Националния осигурителен институт, много голяма част от хората се пенсионират преди законово определената пенсионна възраст. Преди 60-годишна възраст се пенсионират над 69% от българите (още по-фрапиращо е като имаме предвид, че пенсионната възраст за мъжете е 63 години).

Брой и структура на пенсионерите с новоотпуснати пенсии (лични и наследствени) по групи възраст и пол за периода 1998-2008 г.

	2008 г.
Възрастови		Процент
групи	Общо	от общия
		брой
Общо мъже и жени	83 180	100.0%
до 44 г.	12 327	14.8%
от 45 г. до 49 г.	4 780	5.7%
от 50 г. до 54 г.	10 982	13.2%
от 55 г. до 59 г.	29 455	35.4%
от 60 г. до 64 г.	20 713	24.9%
от 65 г. до 69 г.	4 347	5.2%
от 70 г. до 74 г.	444	0.5%
от 75 г. до 79 г.	78	0.1%
над 80 г. и повече	54	0.1%
Мъже	45 780	100.0%
до 44 г.	6 229	13.6%
от 45 г. до 49 г.	2 757	6.0%
от 50 г. до 54 г.	4 770	10.4%
от 55 г. до 59 г.	11 978	26.2%
от 60 г. до 64 г.	16 075	35.1%
от 65 г. до 69 г.	3 667	8.0%
от 70 г. до 74 г.	267	0.6%
от 75 г. до 79 г.	29	0.1%
над 80 г. и повече	8	0.0%
Жени	37 400	100.0%
до 44 г.	6 098	16.3%
от 45 г. до 49 г.	2 023	5.4%
от 50 г. до 54 г.	6 212	16.6%
от 55 г. до 59 г.	17 477	46.7%
от 60 г. до 64 г.	4 638	12.4%
от 65 г. до 69 г.	680	1.8%
от 70 г. до 74 г.	177	0.5%
от 75 г. до 79 г.	49	0.1%
над 80 г. и повече	46	0.1%

Източник: Годишник на Националния осигурителен институт Световната банка също потвърждава този извод с данни от преди няколко години. Според нейните анализи 57% от българите се пенсионират преди навършване на пенсионна възраст.

Процент на населението пенсионирано преди да се достигне определената възраст

Източник: Световната банка

1.4. Проблемът с ранното пенсиониране

Масовото използване на ранно пенсиониране е възможно заради множество вратички за заобикаляне на законовите изисквания – вратички, които синдикатите са пробили чрез брутално лобиране през годините. За съжаление и сегашното правителство се подава на това лобиране и запазва дори най-фрапантните възможности.

Например, в прословутото писмо, което синдикатите са изплатили на премиера по отношение на професионалните пенсионни фондове пише:

"Първо, запазване условията за ранно пенсиониране за лицата, работили в условията на първа и втора категория труд, установени в § 4 на ПЗР на КСО до 2014 година". Това е същият параграф, в който предишните правителства постоянно увеличаваха срока за супер ранно пенсиониране и отлагаха плащането на пенсии от професионалните фондове. В този параграф се дава възможност за пенсиониране на 52 години, 47 години и дори на 45 години – и то при изискване само за 10 години стаж първа категория! Тук е интересът на синдикатите и за да защитят тези скъпи (за данъкоплатците) лобистки привилегии, те са склонни на всичко.

2. Осигурителните вноски в България не са най-ниски

Има страни с почти нулеви осигуровки – например Дания. И това не им пречи да си финансират пенсионната система (от други данъци, напр. ДДС). Има страни с пенсионна осигуровка като нашата (Франция – 15%, Белгия – 16%). Има много страни, които нямат отделна осигуровка за пенсия, а обща осигуровка/данък за всички рискове. Съответно, нашата осигуровка за пенсия не е сравнима с тяхната, понеже нямат такава.

В допълнение, трябва да се има предвид, че дефицитът на НОИ не се дължи на намалението на осигуровките, а на разходите. В допълнение, намалението на данъчно-осигурителната тежест през последното десетилетие НЕ Е намалило приходите в консолидирания бюджет, а ги е увеличило.

На какво се дължи дефицитът на НОИ?

 Източник: Евростат

3. Фонд безработица е нормално да има дефицит по време на криза с висока безработица

Дефицитът в този фонд не се бори с вдигане на вноските, а с икономически растеж, работни места и спад на безработицата. Който бори дефицита във фонд безработица с вдигане на вноските, явно планира дългосрочно висока безработица – и точно висока безработица ще е ефектът от вредните политики защитавани от синдикатите (вдигане на облагане, спране на реформите, раздуване на бюджетния дефицит).