През следващия бизнес цикъл в България, който се очаква да донесе растеж в рамките на няколко години, едва ли преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) ще достигнат рекордните нива от 2007 г. Такова е мнението на икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, по време на бизнес дискусия вчера.
Ганев посочи, че настоящите си тези е изградил на основата на анализ на периода 2000-2008 г., когато страната ни беше в период на икономически растеж, а годишният размер на ПЧИ беше средно 15-20% от брутния вътрешен продукт (БВП). За тези 8 години прирастът на БВП е 66,2 на сто.
През посочения 8-годишен период икономическият растеж се дължеше главно на три сфери – производство, туризъм и финансови услуги, сочат последните анализи, отбеляза Ганев. По думите му, изненадващо се е оказало, че приносът на строителството за икономическия ръст не е голям, както се смяташе.
Тези три сфери се очаква да имат основен принос за икономическия растеж и през следващия период на растеж, смятат от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС). От там обаче прогнозират, че приносът на строителството за икономиката ще е по-малък от предходния период и този отрасъл дълго време ще остане в депресия – особено що се отнася до жилищното и бизнес строителство, въпреки че ще се изграждат някои големи инфраструктурни обекти.
В същото време, през новия период на икономически растеж, по-голям отпреди принос за прираста на БВП ще има селското стопанство в резултат на течащия процес на окрупняване на земеделието и модернизирането му, прогнозира Г. Ганев. Производството на текстил и облекло, особено от по-високия сегмент, също имат добро бъдеще за развитие и се очертава да бъдат конкурентоспособни, посочи икономистът.
Според прогнозите на ЦЛС, през следващите години ролята на износа за прираста на БВП ще расте, значението на средствата от еврофондовете като приток на капитали – също. Дефицитът по текущата сметка за следващата година вероятно ще е близо до нула, допълни Ганев.
Той уточни, че посочените прогнози за растеж са направени при условие, че светът се развива „нормално", България следва „разумни" макроикономически политики, както при предходния период на растеж, както и че ще продължи процесът на „настигане" на другите европейски страни.