Превръща ли се България в полицейска държава?

Внимавайте какво си пожелавате, защото желанието ви може да се сбъдне. Миналата година българите избраха Бойко Борисов – якичък, бивш шеф на полицията – за техен премиер и той обеща да не пожали никого и нищо в борбата срещу организираната престъпност, пише The Economist.

И наистина промяна има. Телевизията редовно отразява полицейски акции със сензационни етикети, като „Октопод“, в които биват арестувани хора със злокобни имена, като „Трактора“. Усещането за недосегаемост на престъпниците, което помрачаваше България от години, изглежда е изчезнало.

Бившият премиер на страната Сергей Станишев се разследва по две обвинения за изчезването на секретни документи, а някои от бившите му колеги се разследват за корупция, небрежност и злоупотреба с властта, пише изданието.

Един от по-известните случаи е с бившия министър на отбраната Николай Цонев, който беше арестуван през април в една болница и, докато му поставяха белезниците, прокурор крещеше обиди в лицето му, се припомня в материала. „Всички обвинени отричат да са престъпили закона и до момента нито един случай не е стигнал до съдебна зала.“

Новият стил на управление определено допада на обикновените българи. Вътрешният министър Цветан Цветанов вече е изместил Борисов от позицията на най-популярен политик в страната. Въпреки това се чуват гласове, че цената на „смазването“ на престъпността може да се окаже сериозна по друг начин – слабо спазване на законите и дори залитане към управление в стил полицейска държава.

Агенциите по сигурността в страната сега подробно проучват всеки, който иска да заеме висок държавен пост. Това би трябвало да гарантира, че властта ще се дава само на хора с чисти ръце, но подобна практика от, друга страна, дава на държавните шпиони прекалено голяма свобода на действие. Това също доведе до парализа на публичната администрация. „Преди администрацията не вършеше абсолютно нищо без подкуп. Сега администрацията просто не върши нищо“, казва Иван Кръстев, директор на базирания в София Център за либерални стратегии. Това забавя допълнително вече ужасно закъснялото усвояване на фондовете от Европейския съюз.

Най-голямото предизвикателство е да се озаптят пазителите на реда чрез създаването на ясна и ефективна легална рамка за антикорупционната кампания. Предишни усилия за реформиране на рехавата българска правораздавателна система не дадоха никакъв плод. Наблюдатели от Европейския съюз, които преди време отправяха предупреждение след предупреждение, сега изглежда са се отказали.

Арести на високопоставени лица са едно, истинско осъждане на престъпник, извършено своевременно и по напълно прозрачен начин е нещо съвсем друго. Съдебните процеси все още се развиват болезнено бавно и когато съдилищата са обвинявани затова, съдиите отговарят че полицията е събирала доказателства през пръсти. Но когато стана ясно, че лобист с добри връзки е успял на практика да назначи високопоставени съдии, много малко от замесените се наложи да подадат оставка, а разследване не беше проведено.

Нещо повече, много малко от тези проблеми получават общественото внимание, което заслужават. Собствениците на повечето медии в страната са в сянка, което оставя журналистите уязвими на външен натиск и вмешателство. Телевизията в България може да изглежда като трейлър на гангстерски филм, но правосъдието и шоубизнеса са различни неща.