Бремето на макроикономическата политика във Великобритания пада върху Английската централна банка. Министърът на финансите Джордж Озбърн обаче постави своя знак върху пилона на бюджетната дисциплина, посочва в свой материал за британският вестник Financial Times Мартин Уулф.
Каквито и цифри да се появят в бюджета на страната през следващата седмица, вероятно няма да окажат съществена разлика върху настоящото представяне на икономиката. Това не омаловажава бюджета, смята той.
Както отбеляза и Пол Джонсън, директор на Института за финансови проучвания, една данъчна система, лишена от принципи и пълна с трикове, е непредсказуема и поради това е източник на нанасяща щети несигурност. Но това, уви, е слабо вероятно да се промени.
Голямото макроикономическо съмнение е дали „вливането на ликвидност“ действа. Отпусканите суми са изумителни. В края на третия кръг на изкупуване на активи централната банка ще притежава финансови активи на стойност 325 млрд. паунда, предимно държавни облигации, които ще е закупила с напечатани в момента пари. Тя ще притежава около една трета от активите на пазара на държавни ценни книжа.
Да, това е финансиране на държавния дълг чрез увеличаване на паричното предлагане. Но дали е ефективна мярка? Не е ли опасна?
Становището на централната банка е, че вливането на ликвидност е естествено продължение на монетарната политика, необходимо, когато краткосрочната лихва е 0,5% - най-ниското ниво в 318-годишната история на банката.
С изчерпването на стандартните мерки Английската централна банка подобно на Федералния резерв в САЩ и Европейската централна банка бе принудена да предприеме изключително нестандартни мерки.
От финансовата институция твърдят, че изкупуването на активи въздейства чрез възстановяването на доверието, предсказуемостта на бъдещата политика, принуждението за ново балансиране на портфейлите, подобряване на ликвидността и увеличаване на паричното предлагане, когато стандартният механизъм – кредитирането чрез банките – е замръзнал.
Анализ на банката предполага, че като цяло първоначалното вливане на ликвидност на стойност 200 млрд. паунда е увеличило брутния вътрешен продукт с 1,5%, а инфлацията се е ускорила с между 0,75% и 1,5%. Ако това е истина, била е предотвратена „двойна“ рецесия, макар и чрез ускоряване на и без това високата инфлация – логична компенсация.
Ако последвалото вливане на ликвидност та стойност 125 млрд. паунда, съгласувано на два етапа - през октомври 2011 г. (75 млрд. паунда) и февруари (50 млрд. паунда) постигне пропорционално въздействие, то може да доведе до повишаване на БВП с 1-1,25%, което е добре да се случи, но не е решаващо.
Поразително е колко неща ще трябва да свърши централната банка при положение, че съвкупното търсене, кредитното предлагане и корпоративното доверие са толкова свити.
13:26 | 10.09.22 г.