Как ще се развие кризата с бюджетния дефицит на Гърция? Добрата новина е, че страната няма да фалира през тази година. Лошата – че това неизбежно ще се случи, много вероятно още през следващата година, се казва в анализ на Financial Times (FT).
Според него лихвените проценти, срещу които гръцкото правителство продължава да получава заеми от международните финансови пазари, са твърде високи и неминуемо ще доведат страната до фалит.
В момента инвеститорите изискват да получават от десетгодишните гръцки държавни ценни книжа лихва от над 6%, а това е два пъти повече в сравнение с доходността на немските държавни облигации в евро със същия матуритет. Само допреди половин година правителството в Атина се финансира при лихвени нива с над 30% по-ниски от сегашните.
Динамиката на държавния дълг на Гърция показва, че страната ще изпусне контрола върху своите публични финанси. За да се предотврати най-мрачният сценарий, Гърция ще трябва да направи изключително големи съкращения в държавните разходи и публичния сектор, подобно на скандинавските страни през 80-те и 90-те години на 20-ти век, пише изданието.
Адаптирането на техните икономики обаче е много по-лесно заради две големи предимства в сравнение със ситуацията в Гърция сега: добрата икономическа среда в световен мащаб и възможността тези страни да увеличат своята конкурентоспособност чрез обезценка на собствените си валути.
Гърция обаче няма възможността да обезцени валутата си като член на еврозоната, а това означава, че за да подобри своята конкурентоспособност, страната може да разчита единствено на по-евтина работна ръка и по-ниска инфлация в сравнение със средната за еврозоната. А това на практика означава да се стигне до дефлация.
Това обаче може да доведе до кредитна дефлация в частния сектор на гръцката икономика, която е описана от икономиста Уруин Фишер през 30-те години на 20-ти век.
Теорията за кредитната дефлация на Фишер гласи, че когато се стигне до състояние на свръхзадлъжнялост, икономическите агенти започват до ликвират своя дълг, което води до масова разпродажба на активи, а това на свой ред поражда дефлация.
Ето защо според финансовото издание коригирането на дисбалансите в гръцката икономика ще бъде много по-трудно и дори непостижимо в условията на икономическа криза и дефлация в европейската държава, която ще се задълбочи още повече заради мерките на правителството за овладяване на държавния дълг.
В стремежа си да намали своя бюджетен дефицит, Гърция ще задълбочи икономическия спад, а това на свой ред ще застраши програмата на правителството за ограничаване на дълга в държавния и публичния сектор, се допълва в анализа.
При сегашните обстоятелства според FT има пет възможни сценария за развитие на фискалната криза в Гърция.
Единият е курсът на еврото да се понижи значително, например до равенство с щатския долар, което ще се отрази благоприятно на гръцката икономика, ако се случи в комбинация със силен икономически ръст в еврозоната. Това е най-оптимистичният и безболезнен вариант, смята анализаторът.
Втората спасителна надежда е Гърция да получи достъп до евтино финансиране от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ), което да не е пагубно за страната, както са сегашните високи лихвени проценти на международните финансови пазари.
Третият вариант е чрез преструктурирането на дълга на компаниите в частния сектор да се предотврати кредитна дефлация в него.
Четвъртата възможност е Гърция да напусне еврозоната, а петата е страната да обяви несъстоятелност и да спре да изплаща задълженията си към своите кредитори.
Според авторa на анализа първите четири сценария са малко вероятни или се изключват категорично от европейските страни. Тогава най-вероятният сценарий остава Гърция да фалира, което обаче ще доведе до сериозен трус за еврозоната.
Припомня се, че всички възгледи за икономическия и паричен съюз в Европа могат да се сведат до два. Първият е, че той никога не би проработил, защото интересите на една отделна страна рано или късно ще влязат в противоречие с тези на паричния съюз като цяло.
Вторият е, че паричният съюз ще проработи, но само докато държавите членки са готови да координират икономическата си политика в краткосрочен план. Действията на ЕС, и на Германия в частност, обаче показаха, че вторият вариант засега изглежда невъзможен.
Още по темата:
От какво зависи еврото: От спасяване на Гърция или от единството в Европа?
07:11 | 05.09.22 г.