От много години насам в западните индустриални държави се говори, че в азиатските страни се спестява твърде много и не се потребява достатъчно. Поддръжниците на тази теза чертаят следния план: с насърчаването на вътрешното потребление развиващите се страни ще насърчат вноса и ще намалят износа, така ще се намалят огромните търговски излишъци и светът ще попадне в равновесно положение.
Бъдете внимателни, когато си пожелавате подобно нещо, съветва Дейвид Марш в редовната си колонка за немския вестник Handelsblatt.
Ако огромният излишък на Азия се свие, то би се стигнало до уравновесяване на някои дисбаланси. От друга страна обаче именно заради тези дисбаланси огромни суми от Изтока се насочват за инвестиции към западните държави, предупреждава Марш.
С оглед доста бързо увеличаващата се задлъжнялост на Запада подобно стечение би изложило индустриалните държави на двоен риск. Те не само ще се изправят пред огромна конкуренция при емитирането на дълг на финансовите пазари заради неизбежната нужда от рефинансиране, но и ще се сблъскат с по-ниска активност при продажбите на облигациите си на азиатските държави.
В комбинация, тези два фактора ще окажат силен натиск за повишаване на лихвените проценти и така разликата в доходността между по-задлъжнелите и останалите държави ще стане още по-голяма.
Подобен сценарий бе очертан миналата седмица от управителя на централната банка на Малайзия, който обяви, че разходите за инфраструктура в Азия през следващото десетилетие ще нараснат с цели 8 трлн. долара. Наливането на повече пари в Куала Лумпур и Пекин означава само едно: свиване на паричния поток към Лайпциг и Лисабон например, уверен е Марш.
Всичко това означава, че бъдещата глобална финансова архитектура ще бъде предопределяна все повече не от дебиторите, а от нациите-кредитори.
Освен всичко, съществува и втори феномен. Все повече страни се опитват да ограничат излишъците в долари. Това правят както Китай, така и Южна Корея, Сингапур, Хонконг, Тайланд и други. Вероятно в даден момент това ще направи и най-консервативната държава в региона – Япония.
Пример за това са очакванията Китай да приеме нови правила за валутна търговия, които да позволят на компаниите сами да управляват валутните си резерви, а не както досега да разчитат на централната банка за това. По този начин се цели разпръскването на риска в по-голяма част от финансовата система на страната.
От всичко това се вижда, че центърът на глобалната финансова система се пренася на Изток. Какви са въпросите? Дебиторите от Запада ще трябва да направят така, че сами да подобрят финансовата си ситуация и да намалят зависимостта си от кредиторите. Това е в интерес не само за нас и само днес, а и за идващите поколения, завършва Марш.
07:54 | 14.09.22 г.
