Съмнителни финансови маневри на страни от ЕС изплуват на повърхността

Опасенията, че Гърция и други финансово затруднени страни в Европа скоро може да не са в състояние да изплащат своите дългове, накараха инвеститорите да се вгледат внимателно в сложните финансови инструменти, с които правителствата на редица европейски страни са си послужили през последните повече от десет години, за да скрият истинския размер на своя държавен дълг и бюджетен дефицит.

Някои от тези екзотични финансови маневри са били извършвани тайно от обществеността, както стана ясно от случая с Гърция, която се разследва от Евростат в момента, пише в свой анализ Wall Street Journal.

Инвеститорите дълго са пренебрегвали агресивната политика на европейските правителства, целяща да се спазят критериите за членство в еврозоната. Оказва се, че много от страните, които използват еврото, имат богата история от съмнителни финансови маневри, които са им помогнали да поддържат размера на държавния си дълг и на годишния си бюджетен дефицит съответно под 60% и 3% от техния БВП.

Въпреки критиките европейските лидери са считали много от тези сделки за приемливи, защото те са им позволили да поставят дългоочакваното начало на валутния съюз в Европа.

За да създадат доверие в стабилността на еврото, правителствата на европейските страни са продавали държавни активи, обединявали са в книжа и са продавали бъдещите постъпления на държавата, и дори, както е в случая на Гърция, са настоявали пред Евростат, че военните им разходи са „поверителни“. В резултат на това големи суми от тях са били изключени от изчислението на бюджетния дефицит.

През 2000 г. Гърция съобщи, че е похарчила 828 млн. евро за военни цели, но впоследствие стана ясно, че действителният размер на разходите е много по-голям и възлиза на 3,17 млрд. евро. Наскоро гръцкото правителство призна, че умишлено е намалило действителния размер на военните си разходи с 8,7 млрд. евро за периода от 1997 до 2003 г., за да занижи по този начин и бюджетния си дефицит.

Португалия също е прибегнала до съмнителни методи, като е класифицирала субсидиите на държавата в метрото в Лисабон и другите държавни предприятия като капиталови покупки. След като Евростат накара Португалия да поправи счетоводните си методи от 2002 г. стана ясно, че през 2001 бюджетният дефицит на страната възлиза на 5,09 млрд. евро, или 4,1% от нейния БВП. Това е повече от обявения преди това дефицит от 2,2% от брутния вътрешен продукт и надминава заложения от ЕС таван.

Франция на свой ред е сключила през 1997 г. сделка с телекомуникационната компания France Telecom, която скоро ще се приватизира. В рамките на споразумението телекомуникационната компания е изплатила на правителството еднократно сумата от над 5 млрд. евро. В замяна на това Франция е поела задълженията за пенсионното осигуряване на служителите на France Telecom.

Предоставената сума е помогнала на френското правителство да намали бюджетния си дефицит до около 40 млрд. евро през 1997 г. и по този начин страната е отчела дефицит за тази година от 3% от БВП. Това е точно на границата, която позволява присъединяването й към еврозоната.

Дори и Германия, най-голямата европейска икономика, се е опитала да преоцени своите златни резерви през 1997 г., но правителството се е отказало заради силната съпротива от страна на централната банка.

Изобилието от нови финансови инструменти през последните години затруднява все повече Евростат при проследяването на подобни сложни финансови сделки. Междувременно много от страните в Европейския съюз са се възползвали от това. Сред най-често използваните сделки са валутните суап споразумения, с които Гърция вероятно е успяла да намали своя бюджетен дефицит и да въведе еврото.

Европейските правителства доскоро не са били длъжни да разкриват естеството на деривативните си споразумения, което ги прави трудни за проследяване от Евростат и инвеститорите. Този вид сделки са били разрешени от ЕС до 2008 г., като често правителствата са предприемали многобройни подобни суап споразумения, без да ги оповестяват публично. Това е поставяло инвеститорите в неведение за реалното финансово състояние на държавата, в чиито държавни ценни книжа инвестират.

Тази седмица стана ясно, че американската инвестиционна банка Goldman Sachs е сключила 12 подобни суап споразумения с Гърция от 1998 до 2001 г. Това са съобщили източници, запознати в въпроса, които са пожелали да запазят анонимност. Швейцарската Credit Suisse също е сключвала споразумения с Атина по това време, са разкрили други анонимни източници от банката пред Wall Street Journal.

Немската Deutsche Bank на свой ред е извършвала валутни суап споразумения от името на Португалия в периода между 1998 и 2003 г., призна говорителят на банката Роланд Вайхарт. Той допълни, че сделките са били напълно законни по това време и не са имали за цел да прикрият задлъжнялостта на страната.

Евростат се опитва от години да промени правилата за използване на суап споразумения, но не успя да преодолее съпротивата на европейските финансови министри, които са държали на тези инструменти заради тяхната гъвкавост. Едва през 2008 г. Евростат успя да наложи промяна, съгласно която страните трябва да включват суап споразуменията в изчислението на своя дълг и бюджетен дефицит.

Според критици обаче все още се знае твърде малко за експозицията на европейските страни във връзка със сключени преди 2008 г. суап споразумения и изплуването на детайли за тези транзакции може да разклати доверието в еврозоната.