ЕС иска Гърция да обясни деривативни сделки с инвестиционни банки в САЩ

Регулаторните органи в Европейския съюз са наредили днес на Гърция да предостави информация за валутните суапове, които правителството вероятно е сключило с американски инвестиционни банки преди няколко години, за да може да занижи изкуствено големия си бюджетен дефицит.

Публикации на тази тема се появиха през последните няколко дни в немската и щатската преса, предаде Ройтерс. Статистическата служба на ЕС е поставила на Гърция срок до края на февруари, за да разкрие подробности относно валутните суапове, които са сключени с инвестиционни компании.

Изискването засяга всички споразумения, независимо дали са в нарушение на изискванията на ЕС или не. Това е заявил Амадеу Алтафай, говорител на Европейската комисия, преди днешната среща на финансовите министри от еврозоната, посветена на кризата с бюджетния дефицит на Гърция.

New York Times публикува непотвърдена информация, че гръцкото правителство е сключило деривативни сделки преди няколко години, като е заложило бъдещи постъпления от държавната лотария и летищни такси в замяна на пари в брой, които са използвани за намаляването на държавния дефицит.

Спекулациите за тайни валутни суапове повдигна съмнения, че сделките с големи инвестиционни банки в САЩ са помогнали на Гърция да замаскира истинските размери на своя бюджетен дефицит. Според ЕК, за да бъдат законни, тези споразумения трябва да са сключени при текущи пазарни курсове.

В края на миналата седмица се появи информация, че щатската инвестиционна банка Goldman Sachs е предоставила на гръцкото правителство 1 млрд. щатски долара чрез суап споразумения през 2003 г. Гърция обаче не е уведомила тогава Евростат за подобни мащабни транзакции.

Ето защо от европейската статистическа служба са изисквали допълнително информация дали е имало подобни сделки, как са били осъществени и по какъв начин това се е отразило върху бюджетния дефицит на страната.

Финансовите министри на еврозоната вероятно ще засилят своя натиск върху гръцкото правителство да постигне предвидените намаления на бюджетния дефицит през следващите две години. Лидерите на ЕС обещаха в края на миналата седмица да помогнат на Атина да се справи с кризата.

Много от тях се надяват да не се наложи ЕС да отпуска финансова помощ на Гърция, която в продължение на години е представяла невярна информация за размера на своя фискален дефицит. Той в момента е четири пъти над заложения от еврозоната таван от 3% от брутния вътрешен продукт.