Президентът на Исландия Олафур Рагнар Гримсон наложи вето върху закон, съгласно който трябваше да се компенсират британски и холандски вложители за загубите им на стойност общо 5,5 млрд. долара от колапса на интернет банката Icesave, предаде Dow Jones.
Решението на президента се дължи на растящото недоволство в страната от изплащането на компенсацията, като близо една четвърт от населението с право на глас е изказала неодобрение в подписка.
Сега, съгласно исландското законодателство, законът, върху който е наложено вето, ще бъде гласуван на национален референдум, на който е е вероятно да срещне силна опозиция.
Опасенията на исландците са, че условията по споразумението за компенсации са твърде сурови и може да навредят на икономиката на страната, която все още има проблеми след срива на банковата система през 2008 г.
Ветото може да усложни ситуацията около кандидатурата на Исландия за членство в ЕС, както и получаването на по-нататъшна финансова помощ от Международния валутен фонд.
От исландското правителство обаче са заявили, че парите ще бъдат изплатени въпреки решението на президента. Законът, върху който е наложено вето, е вторият, който урежда плащането на компенсации за загубите от Icesave. Първият, подписан от президента през лятото, беше последван от втори, модифициран и приет от парламента през декември.
Ако вторият закон бъде отхвърлен на референдума, първият ще влезе в сила и компенсациите ще бъдат изплатени при първоначалните условия, обясняват представители на властите в страната.
Съгласно закона, на който беше наложено вето, Великобритания трябва да получи 2,3 млрд. паунда, а Холандия – 1,3 млрд. евро, до 2024 при лихва от 5,5%.
Решението на президента вероятно ще срещне неодобрението и на агенциите за кредитен рейтинг. Миналата седмица Standard & Poor's повиши перспективата пред суверенния дълг на Исландия на стабилна от негативна заради одобрението на закона от парламента.
22:12 | 12.09.22 г.
