Сорос: Инвестициите на банките трябва да са отделени от търговската дейност

Инвеститорът Джордж Сорос изрази мнение, че е необходима реформа на банковата система в посока отделяне на инвестиционната дейност от традиционните търговски операции на банките.

В свой материал за Financial Times специалистът заявява, че „търговията за собствена сметка трябва да бъде финансирана със средства, различни от собствения капитал“.

„Ако една банка е твърде голяма, за да бъде оставена да фалира, регулаторните органи трябва да вземат по-строги мерки за предпазване на капитала от прекомерен риск. Те трябва да регулират процеса на търговия за собствена сметка, за да може възвращаемостта и рискът да бъдат уравновесени“, смята Сорос.

Хедж-фондовете и останалите големи инвеститори би трябвало да бъдат наблюдавани, за да е сигурно, че няма да акумулират „опасни диспропорции“ докато търговията и емитирането на деривативни инструменти би трябвало да попаднат под толкова строга регулация, под каквато са и акциите.

„Произволно създадените деривативи служат единствено за подобряване на маржа на печалбата на финансовите инженери, които ги измислят“, категоричен е Сорос. Освен това специалистът за пореден път заяви, че някои деривативни инструменти като например контрактите за предпазване от необслужване на задълженията (credit default swaps), трябва да бъдат забранени.

Хипотезата на ефективния пазар е „нереалистична“, тъй като отделните инвеститори могат да игнорират дисбалансите, смятайки, че могат да ликвидират своите позиции бързо. Регулаторните органи обаче не трябва да си позволяват да пренебрегват диспропорциите, заявява милиардерът.

Днес се очаква администрацията на американския президент Барак Обама да разкрие планове за финансова реформа, според които извършващите секюритизация и брокерите би трябвало да запазват поне 5 на сто от риска при себе си. Сорос обаче е категоричен, че това изискване трябва да бъде удвоено, за да е сигурно, че емитентите ще поемат по-умерени рискове.

Статията на Сорос засяга и книжата, държани в банковите баланси, като според него те трябва да притежават по-висока оценка на рисковия профил, отколкото е заложена в правилата на Базелския комитет.