Защо има противоречия между САЩ и Европа за икономическите стимули?

В навечерието на срещата на 20-те най-развити икономики в света, която започва на 2 април в Лондон, изглежда, че лидерите им все по-трудно ще преодолеят своите различия относно мерките за преодоляване на икономическата криза.

Правителствата на европейските страни са привърженици на по-консервативната фискална политика. Те настояват акцентът на съвместните мерки да падне върху по-строгата регулация на финансовите пазари и не са съгласни да участват в инжектирането на нови финансови стимули в икономиката.

Предложението на американското правителство е по-различно – целта е всички развити икономики да влеят заедно допълнителни средства за възстановяването на световната икономика. Министър-председателят в оставка на Чехия Мирек Тополанек нарече този подход „път към ада“ миналата седмица и по този начин изрази несъгласието на европейските страни.

Системата за социална защита в Европа се различава съществено от тази в САЩ и се превръща в една от основните причини за разногласията между правителствата за естеството на икономическите стимули, които трябва да се приложат. Това се казва в анализ, публикуван в New York Times.

Негативните последици от икономическата криза в Европа се смекчават от мрежите за социална защита, които автоматично стават източник на икономическа сигурност в условията на криза. Поради това европейските правителства отказват да продължават да наливат финансови средства за оздравяването на световната икономика, както настоява администрацията на американския президент Барак Обама.

Кризата протича по различен начин в най-голямата европейска икономика – Германия. Пазарът на недвижими имоти функционира нормално, няма ипотечен балон и много малка част от спестяванията и пенсионните вноски на населението са инвестирани в ценни книжа. Равнището на безработица се е увеличило през последните шест месеца от 7,5% до 8,5%, но все пак остава под нивото отпреди година. Освен това обезщетенията за безработица са много по-щедри в сравнение с тези в САЩ. Предвижда се през тази година около 20 млн. пенсионери в Германия да получат увеличение на пенсията, което ще възлиза на 2,4% в бившата ФРГ и 3,4% в бившата ГДР.

Повечето компании в Германия дават възможност на своите служителите за работно време на непълен работен ден, докато в САЩ компаниите разчитат предимно на съкращения, за да контролират разходите си за труд.

„Мащабните програми в Европа за защита на заетостта, както и обезщетенията за безработица имат негативен ефект в условията на икономически растеж, защото компаниите не смеят да наемат нови хора, от които след това трудно ще се освободят“, казва Ханс Вернер Син, който е председател на института за изследване на икономическия цикъл Ifo. „Но в условията на криза тези програми работят много добре, защото хората запазват своите работни места, своите доходи и благодарение на това продължават да потребяват“, допълва той.

Министерството на труда в Германия възнамерява да вложи около 2,85 млрд. долара през тази година за запазване на заетостта сред повече от четвърт милион души. Това е сравнително малка сума в сравнение с пакета от мерки за стимулиране на икономиката на САЩ на стойност 787 млрд. долара.

Според Джулиян Калоу, икономист в британската банка Barclays, въпреки че американският пакет от мерки е по-голям, действията на европейските правителства имат по-добър краен резултат. Той посочва като пример бонуса от 3400 долара, който немското правителство отпусна за покупката на нов автомобил в началото на годината, в резултат на което броят на регистрираните нови автомобили в Германия се увеличи с 22% на годишна база през февруари.

Според германския канцлер Ангела Меркел американските власти подценяват икономическия ефект от двата пакета на немското правителство на обща стойност около 110 млрд. долара. По изчисления на МВФ Германия ще похарчи около 1,5% от своя брутен вътрешен продукт под формата на финансови стимули. За сравнение, Франция ще похарчи около 0,7%, а САЩ – 2 процента. Германия генерира около 19% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз, но същевременно е източник на 37% от всички финансови стимули за насърчаване на икономиката.

Според критиците на консервативния немски подход, Германия трябва да похарчи повече за стимулиране на потреблението, защото нейната експортно ориентирана икономика ще спечели най-много от паричните стимули в другите страни и същевременно ще пострада най-силно, ако търговията продължи да се свива.

Немското правителство съветва и другите страни, въвели еврото, да разчитат на социалната система да свърши своята работа, а не на правителствените разходи като изход от кризата. Това разгневява допълнително критиците на този подход, според които Германия е предпазлива, защото едва сега започва да усеща ефекта от кризата, но това не е причина нейното правителство да подценява крайния ефект.

Сигурно е, че предстоят трудни времена за световната икономика, в случай че развитите страни не координират своите мерки за борба с кризата.