Първият Мадоф – шведът Айвар Крюгер?

Вбесени инвеститори, измислени печалби, лошо одитиране и призиви за по-строг регулаторен контрол – звучи като случая с Бърнард Мадоф. Всъщност годината е 1932, а не 2009, а човекът, който шокира финансовия свят, е шведският бизнесмен и измамник Айвар Крюгер, пише ВВС.

На Крюгер му хрумва идеята да превърне семейния бизнес за производство на кибритени клечки, базиран в шведската провинция, във водещ източник на заеми за разбитите от Първата световна война икономики през 20-те години на миналия век.

Той набира средства от пазара на акции и облигации в САЩ, след което заема тези пари на правителства в замяна на монопол върху производството на кибрит в съответните страни. Също като Мадоф той обещава фантастични нива на възвръщаемост от 25 на сто на инвеститорите, въпреки че заемите, отпуснати на страни като Германия, му носят възвръщаемост от само 6%.

Парите били размесени между десетина дъщерни компании, за да се създаде илюзия за печалби, докато Крюгер извършвал спекулации със средствата на други инвеститори в опит да запълни разликата с лихвата по заемите.

Сривът на фондовия пазар през 1929 г. обаче слага край на спекулациите му и цялата схема се проваля през 1932 г., когато Крюгер се самоубива.

„Има толкова много паралели между него и Мадоф. Той е бил първият Мадоф – това е бил финансовият скандал на неговото време“, казва Франк Партной, професор по право в университета в Сан Диего и автор на нова книга за Крюгер, озаглавена „Кралят на кибрита – Айвар Крюгер и финансовия скандал на века“.

Въпреки че хората не помнят Крюгер, той е бил сред най-големите частни кредитори в Европа по онова време, разказва Партной.

За период от 7 години – от 1922 до 1929 г., по време на инвестиционния бум на фондовия пазар в САЩ, нещата за Крюгер се развиват добре. „През октомври 1929 той отпуска заем от 125 млн. долара на Германия, само дни преди срива на фондовия пазар, и горе-долу тогава започват истинските му проблеми“, припомня Партной.

По ирония на съдбата през 1929 г., точно по време на големия срив на акциите, доверието в компаниите на Крюгер расте още повече, тъй като те продължават да плащат големи дивиденти въпреки невъзможността да се генерира спекулативна възвръщаемост.

Партной сравнява доверието в Крюгер с това, с което сега се ползва Уорън Бъфет, подчертавайки веднага, че при Бъфет всичко е легитимно.

По това време „голямата неохота на Крюгер да разгласява информация, особено ако е вярна, държи дори и най-близките му хора в неведение относно най-голямата измама в историята“. Междувременно финансовите му методи стават „все по-заобикалящи закона“.

Благодарение на големите дивиденти Крюгер е считан за бизнес титана на времето си, като привидно фирмите му триумфират въпреки кризата. Тогавашният президент на САЩ Хувър редовно търси съветите му относно проблемите на световната икономика, поддържа връзки с холивудски звезди. Появява се на корицата на списание Time, а в някои страни като Франция е смятан за герой, тъй като ги е спасил чрез заем.

Крюгер развива и други дейности, освен производството на кибрит. Той открива за киното Грета Гарбо, развива дейност в строителството, минното дело и комуникациите – притежавал е телефонния гигант Ericsson. Не е бил пълен измамник, подчертава Партной, а фирмата му за кибрит в Швеция съществува и досега.

„Когато синдиците започват да проверяват дейността на Айвар, откриват ценни бизнеси във всякакви области“, коментира Партной. „Облигационерите му са получили голяма част от парите си“, разказва още той, подчертавайки разликата в това отношение с Мадоф.

През март 1932 г. Крюгер се застрелва в хотелска стая в Париж, точно преди среща с банкери, на която е щял да бъде много подробно разпитван за дейността си. В сейфа му са открити множество подправени облигации, с фалшифицирани от него подписи, които са били използвани като обезпечение за отпусканите заеми.

По времето, когато се самоубива, шведските му банкери оценяват, че е третият най-богат човек в света.

След избухването на скандала регулаторните органи в САЩ са силно критикувани от Конгреса за подходите си и впоследствие са създадени редица нови закони и регулаторни органи, включително Комисията за ценните книжа и борсите операции (SEC).

Ще са необходими години, за да се достигне до дъното на случая Мадоф, също както е било с империята на Крюгер, казва в заключение Партной.