Правителственият дълг на Унгария, Полша и Чехия, който към момента е сред най-високо оцененият в групата на развиващия се свят, е заплашен от понижаване на кредитния рейтинг. Според агенция Bloomberg притежателите на държавни облигации от въпросните държави вече са започнали да калкулират предстоящата редукция.
Инвеститорите изискват с 20 базисни пункта по-висока доходност при закупуването на унгарски правителствени облигации в сравнение с бразилските ценни книжа с равен матуритет. Интересното в случая е това, че рейтингът на Унгария е с четири нива по-висок от този на Бразилия, по скалата на Moody's Investors Service, показват данни на JPMorgan.
Доходността на чешките правителствени облигации с десетгодишен матуритет през юни миналата година беше по-ниска от тази на държавния дълг на Германия, докато сега предлагат премия от 1,63 процентни пункта, което не се е случвало от 2001 година.
Рискът Полша да спре погасяването на външния си дълг е също толкова голям, колкото и за Сърбия, макар балканската държава да има кредитен рейтинг с шест нива по-нисък от полския по скалата на Standart&Poor's, показва цената за защита от прекратяване на плащанията или т.нар. credit-default swap.
„Всички тичат към вратата“, смята Ларс Кристенсен, ръководител на отдела за стратегии на развиващите се пазари в Danske Bank. „Пазарите са решили, че регионът на Централна и Източна Европа е високорисковата зона на Европа“.
Според Кристенсен инвеститорите в облигации от ЦИЕ са изправени пред сериозни загуби. След засилените инвестиции заради приемането на държавите от региона в ЕС, сега се наблюдава значителен отлив. Това например е довело до поевтиняване на валутата на Полша с 35 на сто от август, както и до най-рязкото забавяне на полската икономика за последните 10 години.
Правителствените облигации на Унгария са изгубили близо 12 на сто от цената си, след като през 2007 година са предлагали доходност от 9,4 на сто. Възвръщаемостта на полските облигации пък се е свила от 9,1 на сто през 2007 до 1,3 на сто в края на миналата година.
Развиващите се страни в Европа ще регистрират дефицит от средно 4,1 на сто спрямо брутния вътрешен продукт, което е повече от два пъти повече спрямо същото съотношение за Латинска Америка, което е 1,7 на сто. Това също може да се приеме като негативен сигнал за развитието на ситуацията в региона.
По прогнози на МВФ икономиките в региона ще се свият с 0,4 на сто тази година, след измерения ръст от средно 3,2 на сто през 2008 година. До момента МВФ вече предостави помощ на Унгария, Украйна, Латвия, Сърбия и Беларус, допълва Bloomberg.
07:21 | 11.09.22 г.
