Трише: Няма да изкупуваме правителствени дългове

Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише се опасява от неспазване на фискална дисциплина при създаването на спасителните планове за финансовите системи от страна на различните правителства в Европа. В интервю за FT специалистът изразява безпокойството си от опасността липсата на дисциплина да доведе до нов спад в и без това влошеното икономическо доверие.

Сред останалите проблеми, които Трише смята, че могат да настъпят при пренебрегването на стриктните правила, е „увеличаването на нервността“ на капиталовите пазари относно нуждата от набиране на средства от страна на правителствата. По думите му тя се поражда от опасностите, които крият големите външни и вътрешни фискални дисбаланси за развитите държави.

Основна база за създаването на спасителните планове Трише вижда в изискванията на пакта за стабилност и растеж, който задава точни правила относно публичния дефицит и държавните задължения. Според него това споразумение предоставя на страните със силна финансова система голяма гъвкавост. „Бихме разрушили доверието, ако пренебрегнем изискванията на пакта за стабилност и растеж“, смята Трише.

Президентът на ЕЦБ е на мнение, че глобалната финансова криза е поставила сериозни заплахи пред развитите държави. Въпреки това обаче Трише заявява твърдо, че ръководената от него институция няма да прибягва до изкупуване на държавен дълг с цел капитализиране на спасителните планове на отделните правителства.

Към момента несигурността и притесненията на пазарите относно фискалните перспективи пред страни от еврозоната като Италия и Германия са довели до драстично увеличаване на спредовете на доходността между техните правителствени облигации и държавните ценни книжа на Германия. Мнението на Трише по този въпрос е, че „пазарът е нащрек относно полето за маневри, които имат пред себе си отделните държави“.

През последните два месеца ЕЦБ смъкна лихвения процент със 175 базисни пункта до 2,5 на сто, което е доста по-плахо от подходите на някои от останалите водещи централни банки. Внимателните действия на институцията по време на кризата се обясняват от Трише с горчивия опит от пукането на дот-ком балона. Тогава всички централни банки са били притиснати да понижат драстично лихвените проценти, за да стимулират растежа, а всъщност по този начин са напомпали ипотечния балон, смята Трише.