Загуба от близо 1,5 млрд. долара за октомври за руската банкова система

Една трета от банките в Русия през октомври са отчели загуби, пише вестник „Комерсант”, позовавайки се данни на централната банка на страната за всичките 970 търговски банки в Русия. Такъв отрицателен резултат банковата система на Русия не е показвала от 1999 г. насам.

Печеливши през октомври са се оказали 683 банки, като тяхната обща печалба е близо 30 млрд. рубли. Останалите 288 финансови институции са с обща загуба от 69 млрд. рубли, т.е. съвкупният финансов резултат за октомври на банковата система на Русия е загуба от близо 40 млрд. рубли (близо 1,5 млрд. долара). От „Комерсант” уточняват, че в посочения резултат не са включени загубите на държавната „Внешекономбанк”, която работи по правилата на отделен федерален закон и няма банков лиценз.

Между „лидерите” по загуби през октомври са „Связ банк” (над 26 млрд. рубли загуба), ВТБ (7 млрд. рубли загуба), Газпромбанк (над 3 млрд. рубли загуба). От първите две банки обясняват загубата си главно с негативната динамика на фондовия пазар и в тази връзка с преоценката на портфейла им от ценни книжа.

Експерти от сектора коментират, че, предвид финансовия резултат през октомври, съвкупната печалба на руските банки за цялата 2008 г. ще бъде по-ниска от тази за 2007 г., която по данни на централната банка е 508 млрд. рубли (над 18,5 млрд. долара).

Според анализатори реалните проблеми на руските банки ще започнат с влошаването на качеството на кредитните им портфейли, когато те ще бъдат принудени рязко да увеличат резервите по отпуснатите кредити, което пък ще се превърне в нови загуби в техните счетоводни отчети. Отчитайки, че средната рентабилност на руските банки вече е само 3-3,5%, то увеличението на резервите им дори само с 5% би могло да бъде критично и за печалби не би могло да се говори, особено що се отнася до по-малките банки.

Анализаторите коментират, че доскоро банките са получавали приходи от кредитирането на дребно, от инвестиции в ценни книжа и отпуснати кредити на междубанковия пазар. „А в период на криза кредитният риск нараства заради повишената вероятност от просрочване или невръщане на кредитите от страна на населението и фирмите. Вследствие на това банките се стремят да компенсират загубите си с увеличение на лихвените маржове, повишавайки лихвите по кредитите. Обаче в част от случаите просрочените задължения ще „натежат” повече от повишените лихвени ставки, което пък ще понижи размера на кредитирането като цяло”, коментират анализаторите.

„Възобновяването на кредитирането е свързано с наличността на средства и готовността на банките да ги раздават - при това много от банките всъщност ще имат средства, но съзнателно ще се въздържат от отпускането на кредити, опасявайки се от просрочването им, което пък може да създаде проблеми на много фирми”, заявяват експертите.