Обезлесяването струва на световната икономика повече от кредитната криза

Световната икономика губи повече пари от заличаването на гори, отколкото от настоящата банкова криза, сочи проучване, поръчано от Европейския съюз. Загубите от обезлесяването възлизат на между 2 и 5 трлн. долара годишно, установява проучването, цитирано от BBC.

Тази стойност се получава при сумирането на цената на всички функции, които горите изпълняват, като осигуряване на чиста вода и абсорбиране на въглеродния диоксид.

Някои природозащитници смятат, че тези резултати ще убедят политиците да отпуснат средства за защита на природата, вместо да допускат по-нататъшното погиване на екосистеми и биологични видове.

„Загубите от обезлесяването са не само по-големи, но и по-продължителни, това се случва всяка година, година след година“, казва Паван Сукдев, ръководител на проучването.

По различни изчисления към днешна дата Уол Стрийт е загубил между 1 и 1,5 трлн. долара във финансовия сектор, много по-малко от оценените загуби на природен ресурс.

Първата фаза от проучването е приключила през май, когато екипът заявява, че обезлесяването може да струва около 7% от световния брутен вътрешен продукт. По време на втората фаза изследваният обсег ще бъде разширен и в него ще се включват други природни системи.

Ключът за разбирането на тези заключения е, че с погиването на горите, природата спира да доставя услуги, които е доставяла относително безвъзмездно.

В този случай човечеството ще трябва само да си ги набавя, например чрез изграждане на хранилища и съоръжения за изолиране на въглеродния диоксид и отглеждане на хранителни продукти, които някога са били природна даденост.

Другият възможен сценарий е да живее без тях, но и в двата случая се търпят финансови разходи.

Според изчисленията разходното бреме ще е непропорционално разпределено, като по-бедните ще поемат по-голямата част от него, защото разчитат директно на горските услуги за препитание. Това важи с най-голяма сила за тропическите региони.

Най-високата цена, която ще трябва да платят западните страни, ще е свързана със загубата на естествен абсорбент на парникови газове.

Според участниците в проучването правителствата и организациите започват да разбират важността от съхранението на горите и насочват все повече средства в тази посока.

„Времената се менят“, казва Сукдев. „Преди почти три години, дори преди две, те биха ни подминали равнодушно“, признава той.

„Сега, когато казвам това, те слушат. Всъщност ме питат как изчисляваме това, как може да бъде парично остойностено, какво можем да направим за това, защо не говорим с този политик или с онази организация“.

Целта е резултатите от проучването да бъдат готови до средата на 2010 г., дататa до която правителстватa са задължени по силата на Конвенцията за биологичното разнообразие на ООН да имат вече стартирана програма за забавяне на загубите от биоразнообразие.