Планът на финансовия министър на САЩ Хенри Полсън за спасяване на финансовите пазари включва държавна интервенция, която ще струва на американския данъкоплатец 700 млрд. долара. Идеята е, че държавата, чрез финансовото министерство, ще купува „лошите“ облигации от финансовите пазари и така ще подкрепи финансовата система.
Планът на Полсън все още се дебатира в Конгреса на САЩ, но, ако бъде приет, това ще доведе бюджетния дефицит на страната до над 1 трлн. долара или около рекордните 7 на сто от БВП на страната. Към момента дефицитът в бюджета е 500 млрд. долара.
Според Майкъл Фероли, икономист в JPMorgan Chase & Co, ако планът бъде одобрен и икономиката продължи да се влошава, бюджетният дефицит може да достигне изключително високите 10% от БВП.
До момента бюджетният дефицит като процент от БВП на страната е бил най-много 6 на сто през 1983 г. Това стана по време на администрацията на Роналд Рейгън, който в стремежа си да направи Америка победител в Студената война и едновременно да намали данъците, натрупа големи дефицити. Потенциалните нива, които дефицитът може да достигне сега, обаче са изключително високи предвид факта, че САЩ няма сериозен съперник, както Съветският съюз навремето.
Нарастването на бюджетния дефицит обаче може да се окаже по-малкият проблем на САЩ. Ако планът на Полсън бъде приет и 700 млрд. долара от джоба на американския данъкоплатец бъдат инжектирани в системата, външният дълг може да нарасне от досегашните 10,6 трлн. долара на 11,3 трлн. долара. Ако това стане дългът на страната ще бъде около 70 на сто от БВП, което ще бъде най-високото му ниво от 1954 г. насам, когато страната все още изплащаше задълженията си, натрупани през Втората световна война.
Така националният дълг на страната може да нарасне до 37 хил. долара средно на всеки американец. За сравнение средната заплата в САЩ е 50 233 долара на година.
Ако дългът на САЩ нарасне до тези високи нива, това ще намали привлекателността на американските облигации и може, в дългосрочен план, да окаже негативен натиск върху щатския долар и той да се обезцени.
Други потенциални ефекти от набъбването на американския дълг може да бъде скок на лихвените проценти.
Тези, които подкрепят плана, обаче виждат повече оптимизъм в бъдещето. Според тях това няма да е „разход“ в типичния смисъл на думата. На практика правителството ще се намеси на пазарите като най-обикновен пазарен участник и ще започне да купува проблемните облигации. При тази ситуация, разбира се, съществува и теоретичната възможност цените на облигациите да се повишат и американският данъкоплатец да спечели от интервенцията.
Този вариант не е без прецедент. Макар и в по-малък размер, интервенцията през 1979 г., целяща спасяването на Chrysler Corp., в крайна сметка се оказа печеливша за американския данъкоплатец.
01:20 | 27.08.22 г.
