39-годишният Лий, служител в Министерството на земеделието и риболова на Южна Корея, става в 5:30 всеки ден, за да може да започне работа в 8:30 след двучасово пътуване до работното си място в Сеул. След като прекара почти целия ден пред компютъра си, обикновено той си тръгва в 9 вечерта или дори по-късно. Това се случва шест дни в седмицата почти през цялата година, тъй като отпускът му е три дни в годината. За семейството си той успява да отдели 10-15 минути през работната седмица, пише Forbes.
Лий не е работохолик – такъв режим е напълно нормален в Южна Корея, където служителите работят средно 2357 часа годишно, или шест и половина часа за всеки ден от живота си. Според класация за 2008 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) южнокорейците работят най-много часове годишно от всички други страни членки на ОИСР.
„Това е въпрос на култура“, пояснява Лий. „Ние винаги внимаваме какво мисли шефът ни за поведението ни, така че е много трудно да си тръгнеш в определен час“. Напускането на работното място в официалния час - 6 часа вечерта, може да означава липса на повишение или увеличение на заплатата.
Гърция се нарежда на второ място в класацията на ОИСР с 2052 средно отработени часа годишно от един служител. Следват три източноевропейски страни - Чехия, Унгария и Полша. САЩ също са над средното ниво за 32-те страни от ОИСР, нареждайки се на 9-то място с 1797 часа.
На дъното на списъка са холандците, които работят средно 1391 часа годишно, предшествани от норвежците и германците.
Културата е голям фактор в продължителността на работната седмица при различните народи, но видът на работата и официалното време за отпуск също са важни. В някои страни като Великобритания например, която е на 20-та позиция в списъка, продължителността на работната седмица е относително голяма, но отпускът по закон е по-дълъг (20 дни) отколкото в САЩ например (10 дни), коментира Паскал Мариана, експерт по анализи на работната сила към ОИСР.
Гърция и Италия пък са близо до върха (на второ и осмо място) заради големия брой самостоятелно заети лица. Мексико е на на седма позиция поради същата причина.
Друга причина за различията е политиката на правителството, най-вече данъчната.
По отношение на различията в работното време между Европа и САЩ картината търпи промяна.
Европейците работеха повече от американските си колеги през 70-те години на миналия век, като тази тенденция започна да се сменя в средата на 80-те. Въпреки че работното време е намаляло от 60-те години на миналия век досега, спадът е по-драстичен в Европа (с 23% до 1625 часа годишно към момента) спрямо понижение с 3% в Америка.
В челната десетка на най-много работещите страни са още Турция (шесто място с 1918 работни часа годишно) и Исландия, която е десета с 1794 часа.