Партнирайки си с приятели, братя, сестри и наставници или пък съвсем сами, петима млади предприемачи са успели да изградят сравнително големи компании преди да навършат 20 години. Трима от тях са от САЩ, а двама – от Великобритания, всичките са започнали на 15 години или дори по-малко, а общата им черта е изключителното им усещане за бизнеса и способността да превръщат идеите в реалност, пише Forbes.
Докато четирима от тях са направили куп пари от интернет, Фрейзър Дохърти е спечелил състоянието си по „старомодния“ начин. През 2002 г., на 14 години, той започнал да прави сладко по рецепта на баба си в кухнята на родителите си в Единбург. Съседите и приятелите му се влюбили в продукта. Постепенно Дохърти започнал да получава повече поръчки, отколкото можел да изпълни вкъщи, така че той ангажирал фабрика за производство на хранителни продукти с 200 души персонал за няколко дена в месеца.
Остави се на течението
На 16 години Дохърти напуснал училище (с благословията на родителите си), за да се занимава със сладката си на пълен работен ден. В началото на 2007 британската верига супермаркети Waitrose се свързала с Дохърти с предложение да предлага продуктите му Superjam в своите 184 магазина.
Дохърти взел банков заем от 5000 паунда (около 9000 долара), за да покрие общите си разходи и да си осигури повече производствено време във фабриката. След Waitrose последвала веригата Tesco, която започнала да предлага продуктите на Дохърти в 300 магазина във Великобритания. През март Superjam ще бъде пуснат в Tesco в Ирландия.
Миналата година Superjam има продажби за 750 хил. долара и се очаква да удвои тази цифра през тази година. Компанията на Дохърти, която е изцяло негова собственост, се оценява на между 1 млн. и 2 млн. долара.
Съветът на 19-годишния сега Дохърти към младите предприемачи е да имат приключенски дух.
Камерън Джонсън наистина е взел подобен съвет присърце. През 1994 г., когато бил само на 9, той започнал първия си бизнес у дома във Вирджиния, като правел покани за партитата на родителите си. На 11 Камерън бил спестил няколко хиляди долара от продажба на картички и нарекъл компанията си Cheers and Tears.
На 12 години Джонсън предложил на по-малката си сестра 100 долара за нейната колекция от кукли Beanie Babies на компанията Ty, които били на мода тогава. Той бързо спечелил десет пъти по тази сума, продавайки куклите в eBay. Надушвайки възможности, той се свързал с Ty и започнал да купува куклите на едро с цел да ги продаде в eBay и чрез собствения си сайт Cheers and Tears.
За по-малко от година Камерън Джонсън натрупал 50 хил. долара – капитал за следващото му приключение - My EZ Mail, услуга, която препраща електронни писма до определен акаунт, без да разкрива лична информация за получателя. За две години My EZ Mail генерира до 3000 долара месечно от рекламни приходи.
Бъди безстрашен
През 1997 г. Джонсън обединил усилията си с други двама тийнейджъри предприемачи – Аарон Грийспан и Том Ко, за да създадат компания за онлайн реклама, наречена Surfingprizes.com. Всеки, който свали софтуера за реклама на Surfingprizes.com, получава по 20 цента на час за неудобството на екрана му да се появяват реклами.
Тримата тийнейджъри използват класическа стратегия на пирамида, за да разпространят услугата. Потребителите, които успеят да привлекат нов клиент за Surfingprizes.com, трябвало да получават 10% от приходите на час на новия човек в структурата.
Тримата обаче не просто продавали софтуер – те искали част от рекламните приходи. Решението им: партньорство с компании като DoubleClick, L90 и Advertising.com, които да продават реклама за тях.
„Бях на 15 години и получавах чекове за между 300 хил. и 400 хил. долара месечно“, споделя Джонсън. На 19 години той продава името на компанията и софтуера (но не и базата данни с клиенти) на неназован купувач. По думите му преди да завърши гимназия общите му активи били на стойност над 1 млн. долара.
Сега, на 23 години, Джонсън прекарва времето си, като произнася речи и прави промоции на нови книги. Съветът му към предприемачите е да не се страхуват от отхвърляне, както и да не се притесняват да попитат каквото и да било.
Остани верен на една визия
На 15 години Катрин Кук и брат й Дейв, 17-годишен, разглеждали годишника на гимназията им и им дошла идеята да разработят безплатна интерактивна онлайн версия. През 2005 г. двамата убедили по-големия си брат Джеф, самият той млад предприемач в уеб пространството, да инвестира 250 хил. долара и времето си, за да им помогне да пуснат сайта за социални контакти MyYearbook.com.
Скоро след това семейство Кук се сливат със Zenhex.com – сайт, поддържан от реклами, на който посетителите качват създадени от тях шеги. Когато обаче опитали да се разраснат още, семейство Кук обаче срещнали трудности. Евентуалните инвеститори искали да преместят основния офис на компанията в Ню Йорк, докато Кук искали да останат на мястото си. Инвеститорите искали също така да се появяват реклами на личните страници с профили на потребителите, с което Кук не се съгласили.
И добре, че останали верни на своята визия. До 2006 г. MyYearbook събрал 4,1 млн. долара от инвеститори и оттогава е привлякъл рекламодатели като Neutrogena, Disney и ABC. Членовете му са нараснали до 3 млн. в цял свят, а годишните продажби са седемцифрено число, по думите на Катрин.
Как да оцелееш в индустрия, доминирана от MySpace и Facebook? Намери ниша. „Сайтът ни е специално за ученици в гимназията и ние наистина се вслушваме в предложенията на потребителите ни“, коментира Катрин.
През 2004 г. 14-годишната Ашли Куолс от Детройт пуска сайта Whateverlife.com, замислен като лично портфолио със снимки и графики, които тя е създала. По-късно предлага безплатно оформление за MySpace и обучение за тийнейджъри, които искат да се научат как да правят графичен дизайн.
Whateverlife.com, който Ашли Куолс притежава изцяло, претендира да има 7 млн. уникални посещения месечно, като Verizon Communications е един от рекламодателите. През март 2006 г. Куолс е получила оферта от неназован кандидат купувач на стойност 1,5 млн. долара, но тя я е отхвърлила.
Последният от петимата – британецът Адам Хилдрет, влиза в света на бизнеса през 1999 г., когато е на 14 години, като стартира сайт за социални контакти, наречен Dubit Limited. Компании като Coca-Cola използват членовете на сайта на фокус групи, за да рекламират продуктите си на младите хора.
Хилдрет е управляващ директор на агенцията си за близо четири години, като превръща Dubit в най-посещавания от тийнейджъри сайт във Великобритания. През 2004 г. BBC обявява Хилдрет, тогава 19-годишен, за един от 20-те най-богати тийнейджъри във Великобритания с богатство, оценено на 2 млн. паунда (близо 3,7 млн. долара).
През 2005 г. Хилдрет създава друг бизнес - Crisp Thinking, който разработва софтуер за безопасност на децата онлайн. Според скорошно проучване на Университета в Кембридж софтуерът на Crisp има 98,4% ефективност при откриването на потенциално опасни разговори в мрежата.
20:17 | 09.09.22 г.
