Част от Индонезия ще бъде погълната от морето до 2030

Много от островите в Индонезия, които са общо над 17 хил., може да бъдат погълнати от морето, ако световните лидери не намерят начин да спрат нарастването на морското равнище, съобщи Ройтерс.

Според прогнозите до 2035 г. летището на столицата на Индонезия Джакарта ще бъде наводнено и ще остане неизползваемо, а до 2080 г. приливът ще достига стъпалата на президентския дворец, който се намира на 10 км във вътрешността на острова.

Това ще е едно от последствията от промените в климата, които ще бъдат обсъждани на започналата днес на остров Бали конференция, чиято цел е намирането на „наследник“ на Протокола от Киото, изтичащ през 2012 г.

Миналата седмица приливът проби дигите, отрязвайки важен път към международното летище в Джакарта. Островните държави са много уязвими към увеличаването на морското равнище и към бури, а Индонезия е особено уязвима, смята Никълъс Стърн, автор на доклад за климатичните промени.

Дори големите острови са изложени на риск от намаляване на земната им маса. Според прогнозите най-засегнат ще бъде остров Ява, на който живеят повече от половината от общо 226-те млн. жители на Индонезия. Морето ще залее три от най-големите градове на острова в близост до брега - Джакарта, Сурабая и Семаранг.

„Цената ще бъде много висока. Не става дума само за изграждане на по-добра инфраструктура, но и за преместването на хората и промяната на начина им на живот“, заяви наскоро министърът на околната среда на Индонезия Рачмат Уителар, според когото страната може да загуби 2 хил. от островите си до 2030 г., ако нивото на морето продължи да се покачва.

Няколко малки островни нации, сред които Сингапур, Фиджи, Кирибати, Тувалу и Карибските страни, също повдигнаха проблема. Малдивите, които включват 1 200 острова, поискаха от международната общност да обърне внимание на климатичните промени, тъй като страната е застрашена от потоп.

По данни от доклада на ООН за климата до края на века температурите ще се повишат с между 1,1 и 6,4 градуса по Целзий, а морското равнище ще се увеличи с между 18 и 59 см. При сегашните нива на емисии на парникови газове Индонезия може да загуби около 400 хил. кв. км земна площ до 2080 г., от които близо 10 на сто от Папуа и по 5 на сто от Ява и Суматра, твърди метеорологът Арми Сусанди.

Изчезващите острови обаче не само ще променят картата на Индонезия, но ще ограничат и достъпа до минерални ресурси, които се намират на най-уязвимите места. Според Сусанди само загубата на земя ще струва на страната 5 на сто от БВП, без да се взима предвид загубата на имущество и прехрана, след като милиони души ще бъдат принудени да мигрират от крайбрежието.

Според проучване на базирания във Великобритания Международен институт за икономика и развитие (IIED) 42 млн. души в Индонезия, които живеят в области, разположени на по-малко от 10 м над морското равнище, може да бъдат засегнати.

Едно от решенията е бреговете на Индонезия да бъдат засадени с мангрови дървета, които да разбиват големите вълни и да задържат почвата. По-скъпата алтернатива е издигането на множество бетонни стени по крайбрежието, пояснява Сусанди.

В някои области, включително северните брегове на Джакарта, вече са изградени подобни бетонни прегради, но те често биват повреждани или пък са твърде ниски, за да спрат водата и големи вълни, като тази, която заля Джакарта през ноември.

Днес стана ясно, че правителството на Австралия е ратифицирало Протокола от Киото, като по този начин САЩ остават единствената развита държава, която все още не се е присъединила към опитите за намаляване на вредните емисии.

Новото правителство в Австралия, оглавявано от лидера на лейбъристите Кевин Руд, е приело задълженията, произтичащи от Протокола, и в рамките на процедурния срок от 90 дни се очаква официалното приемане на ратификацията от страна на ООН.