Как работи цензурата в интернет? Питайте в Китай

Китай усъвършенства системата си за следене и цензуриране на интернет пространството, се казва в доклад на китайски експерт в областта, разпространен от организациите „Репортери без граници“ и „Защитници на човешките права в Китай“.

Преди 2005 г. властите в Пекин не бяха организирали истински ефективна система за контрол в интернет, пише експертът, чиято анонимност е запазена от организациите.

Сега са наблюдавани отблизо все повече интернет страници, изготвят се дневни и седмични доклади за впечатленията на инспекторите и се използват различни тактики, за да се контролира съдържанието на сайтовете в страната, в която има над 162 млн. интернет потребители.

 

Не са редки случаите, в които сайтове получават до пет съобщения на ден от надзорните органи, в които се препоръчва как да се подхожда при представянето на един или друг проблем или се нарежда да бъде премахнато определено съдържание.

Така например когато миналата година китайски вестник написа, че тайванската компания Foxcom, която сглобява плейърите iPod, малтретира работниците си, някои сайтове получиха SMS-и, в които се казваше: „Не разпространявайте информация по случая Foxcom, за да не бъде тя използвана от тези, които искат независимост, за да развиват каузата си“. За да работи системата по-стройно, китайските власти дори са изготвили списък от около 500 думи табу, които трябва да бъдат избягвани от сайтовете в страната, и то – под заплаха от глоба.

Тази година информационната интернет служба в Пекин затегна правилата си при изпълнение на оповестени нареждания, като са определени нови срокове за спазване на изискванията от властите: в първата група влизат нареждания, които трябва да бъдат изпълнени до пет минути от получаването им, във втората изпълнение се изисква до десет минути, а в третата е нужна реакция до половин час. В противен случай отново се налагат глоби.

През май два от най-посещаваните сайта в страната бяха глобени заради това, че не спазиха изискването да не съобщават друга информация около смъртта на китайския вицепремиер Хуан Дзю, освен тази, оповестена от държавната информационна агенция. През 2006 г. голям китайски портал пусна, по подобие на южнокорейски сайт преди това, анкета, в която питаше потребителите, напуснали страната, дали биха се върнали, ако имаха избор. От 10 хил. получени отговора 64% бяха изказали мнение, че предпочитат да живеят на друго място. Резултатът – завеждащият културната рубрика на сайта е бил принуден да напусне работа, а страницата скрива анкетата.

Властите обаче проявяват и „загриженост“. За да не са толкова чести подобни случаи, Пекин всячески се опитва да „помогне“ на създаващите интернет съдържание. За целта дори е организиран курс, в който се насърчават „най-добрите практики за цензура и автоцензура“.

От 2004 г. насам пък собствениците на най-големите китайски сайтове се канят от властите всяка година на симпозиуми на символични за комунистическата епопея места. Всички разходи по престоя биват покривани, а гостите имат ангажимента само да напишат няколко статии, в които да споменат въпросните места и патриотичните настроения, които те провокират.