Ръстът на хърватската икономика се забавя след спад на потреблението

Ръстът на хърватската икономика се забави през второто тримесечие след спад на потребителските разходи, съобщи Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт на страната се е увеличил с 6,6 на сто на годишна база през периода, по данни на статистическия офис на Хърватска. Средните прогнози на икономисти, запитани от Bloomberg, бяха за ръст от 6 на сто. През първото тримесечие икономиката на страната е нараснала със 7 на сто, което е най-големият темп на растеж от повече от четири години.

Спрямо първото тримесечие икономиката е нараснала с 1,2 на сто.

„Очаква се икономическият ръст да се забави до известна степен до края на годината, но ще остане достатъчно силен, за да се запази средният ръст за цялата година на ниво от 6 на сто“, коментира икономистът Даниел Нестич, който е прогнозирал ръст от 6 на сто за второто тримесечие.

За цялата 2006 година ръстът е бил 4,8 на сто.

Забавящият се икономически ръст, съчетан с растяща инфлация и по-слаб ръст на заплатите, може да намалят възможността за повишаване на жизнения стандарт в страната, където покупателната способност е 55 на сто от средната за ЕС.

Бившата югославска република има по-голям напредък от Украйна, Сърбия и Турция в преговорите за присъединяване към ЕС. Плановете на страната са до 2010 г. да стане член на съюза.

Потребителските цени нараснаха с най-бързо темпо от 11 месеца през август – с 2,6 на сто заради по-скъпата храна в резултат на сушата. Очаква се инфлационното напрежение да се увеличи още до края на годината заради прогнозираното поскъпване на храната и енергията на международния пазар.

През второто тримесечие индустриалното производство се е увеличило със 7,1 на сто, показват изчисления на Bloomberg, спрямо ръст от 8 на сто за периода януари-март. През август ръстът на показателя е бил на 14-месечен минимум от 2,8 на сто.

Производителите на електрическо оборудване Ericsson Nikola Tesla и Koncar Elektroindustrija d.d., които през първото полугодие са отчели 43 на сто ръст на чистата печалба, са били принудени да внасят необходимите им за производството стоки, увеличавайки търговския дефицит до 36 млрд. куна (4,95 млрд. евро) за първите шест месеца, или с 10,4 на сто повече от същия период на 2006 г.

Търговският дефицит е основната причина за увеличаването на дефицита по текущата сметка, който е достигнал 2,04 млрд. евро за първите три месеца на 2007 г. Данните на второто тримесечие ще излязат по-късно днес.

Ръстът на продажбите на дребно се е забавил до 5,8 на сто на годишна база за второто тримесечие спрямо 7,7 на сто за периода януари-март.

По-рано през седмицата от Standard & Poor's предупредиха, че Хърватска, България и Румъния трябва да контролират потреблението, за да предпазят икономиките си от прегряване вследствие на засилените рискове във връзка със световния пазар на кредити.