Аутсорсинг на киберпрестъпленията

Киберпрестъпленията, както всяка дигитална индустрия, се аутсорсват. Въпреки че САЩ произвеждат повече „злонамерен“ софтуер (софтуер, предназначен да проникне или да повреди дадена компютърна система, без знанието на собственика), спам и вируси от всяка друга страна, нелегалната работа в IT индустрията все повече се разпространява в страни, където работната ръка е евтина, законната работа в сектора е недостатъчна и измамниците са отделени от закона, който защитава техните жертви, на хиляди километри, пише списание Forbes.

Според доклад на Symantec от края на 2006 г. Пекин „приютява“ най-много компютри, заразени със злонамерен софтуер - близо 5% от общия им брой в света. Проучване на компанията Sophos показва, че страната е надминала САЩ по хостинг на уеб страници, които тайно инсталират на компютрите програми, които крадат лична информация или изпращат спам. Според друг доклад на Sophos Европа произвежда повече спам от всеки друг континент, а един полски интернет провайдър сам прави цели 5% от световния спам.

Това географско разнообразие прави киберпрестъпленията трудни за проследяване. Разпространена тактика е например изпращане на спам чрез група компютри, които са под контрола на злонамерени програми без знанието на собствениците. Такива атаки могат да бъдат проследени обикновено само до компютрите „зомбита“, не до оригиналния източник.

От Sophos Labs твърдят, че имат решение за това – те могат приблизително да определят коя е страната „домакин“ на злонамерения софтуер, като проследят езика по подразбиране на компютъра, на който е била създадена програмата. По този начин е станало ясно, че американците и други англоговорящи (без британците) все още произвеждат най-много злонамерен софтуер – над една трета от общото за света. Следва Китай с 30%, Бразилия с 14,2% и Русия с 4,1%. Според Ивица Остожич, системен инженер-консултант в Cisco Systems, най-активните киберпрестъпници са региона на Централна и Източна Европа.

Според експерти „лошото поведение“ на тези развиващи се страни се дължи на изобилие от добре образовани в технологично отношение млади хора, които обаче са ниско платени. Престъпните организации в Европа и Азия преминават към онлайн измама и се създава система, при която операциите по едно киберпрестъпление се разпределят между различни организации в няколко страни, понякога на различни континенти. Проблемът е и политически - ФБР например не може да прилага щатското законодателство без съгласието на страната, където киберпрестъплението е извършено.

Освен това е трудно да се прогнозира къде ще отбележи ръст тази индустрия. Индия например е сред развиващите се страни, които отбелязват най-голям бум в технологично отношение, но се нарежда изненадващо ниско в списъка на Sophos. Великобритания и Индия заедно правят едва 1,3% от световния злонамарен софтуер (и двете страни ползват като език по подразбиране британски английски, затова се разглеждат заедно) и според експерти от Sophos по-голямата част от криминалната дейност в техния случай идва от Великобритания.

Нандкумар Сараваде, директор по киберсигурността към индийската Национална асоциация на компаниите за софтуер и софтуерни услуги, смята, че страната е избегнала досега епидемията от киберпрестъпления благодарение на успеха на законната си IT индустрия.

Ако проблемът се разпространи и в Индия обаче страната няма да е подготвена – последният голям закон за борба с киберпрестъпленията е създаден през 2000 г., много преди да се появят новите тактики.