Биг Брадър Web 3.0

Личните данни приемат ново значени в уеб епохата, в която името, адресът или възрастта на даден човек са много по-маловажни за някои, отколкото събраната информация за посещаваните от него сайтове, пише Ройтерс.

Технологиите за наблюдение и тълкуване на навиците в интернет набират скорост и се превръщат в новата златна мина за уеб сайтовете и техните рекламодатели.

Известно като набелязване на целеви групи според поведението, предпоставката на едно такова проучване е проследяване на сайтовете, които даден човек посещава, и съответно съставяне на картина относно продуктите, които може да го заинтересуват, след което да бъде предложена подходяща реклама в точното време, за да направи даденият човек избора си на покупка.

Очаква се щатските рекламни компании почти да удвоят разходите си за такава реклама до 1 млрд. долара следващата година спрямо 575 млн. долара през 2007, според компанията за проучвания на пазара eMarketer. До 2011 г. набелязването на целеви групи според поведението ще скочи до близо 3,8 млрд. долара за реклами онлайн.

Според висши ръководители в сектора това е благодат за потребителя, който, в един идеален свят, ще получава единствено търговски известия, адресирани точно до него, докато сърфира в мрежата.

Щатските компании, които продават такива услуги, твърдят, че не свързват данните за поведението с истинското име и адреса на потребителя, за да предпазят личните данни на дадения човек.

Критиците обаче смятат, че технологията само ще подклажда усилията на компаниите да трупат все повече данни за поведението на даден човек, било то в интернет или навсякъде другаде. Според тях по-голямата опасност обаче е възможността да бъдат съпоставени данни за поведението онлайн с информация като местожителството на човека чрез мобилния му телефон например.

За рекламните специалисти обаче няма такова нещо като твърде много информация, когато става дума за привличане на клиенти.

Например човек, който онлайн сравнява марки автомобили, вероятно иска да си купи кола. Набелязването на цели според поведението конкретизира търсените критерии: Дали колата е семеен модел? Дали човекът се интересува от хибридни автомобили, което подсказва загриженост за околната среда? Дали търси детска седалка?

От събраните данни може да бъде извлечена информация не само за това, че потребителят иска да си купи например последния модел Volvo или Honda, но и че търси биоразложими пелени.

"Ако в момента сме на ниво Web 2.0, това ще бъде Web 3.0, където цялата ти личност е онлайн", коментира Емили Райли, анализатор към JupiterResearch.

Тези предпоставки преобърнаха наопаки традициите в рекламата, дълго време доминирана от телевизионната реклама. В "златната ера" на щатската рекламна индустрия агенциите можеха да са сигурни, че купувайки ефирно време за реклама в три телевизионни мрежи, достигат до широк кръг от аудиторията.

Тази аудитория се определяше според демографски категории като възраст и пол. Телевизионните мрежи базираха цената за рекламите на малка извадка от телевизионните навици на потребителите, като най-скъпо беше ефирното време в програми, популярни сред младите мъже.

Тъй като телевизията вече не е единственият начин за развлечение, хората се "разпръснаха" от местата си пред малкия екран, което прави по-трудно проследяването на навиците им, но пък дава предимство на по-точната информация, след като веднъж бъдат "открити".

От промените се възползват агенциите за онлайн реклама, най-вече защото те помагат при преценката къде може да бъде открита определена аудитория, както и за създаването на кампании, пригодени за интернет средата.

"Това ще бъде златната ера на рекламната индустрия", смята Скот Хауи, президент на звеното за изследване на поведението към агенцията за онлайн реклама aQuantive. "Това е възможност да бъдат изпращани последователни съобщения и да се разкаже история. Рекламата отново ще стане забавна".

По думите на Хауи рекламните кампании, основани на поведението, могат да бъдат полезни и само с пресяването на някои потребители. Например в една рекламна кампания за софтуер производителят се насочил към клиенти, които са избрали продукта за онлайн потребителската си кошница, но са го изтрили преди да направят окончателната си покупка.

Мотивът му бил, че тези клиенти вече са показали интерес към продукта и се нуждаят само от малък стимул, за да направят поръчка.

"Това беше най-лошата кампания. Стана ясно, че тези хора не са купили в крайна сметка софтуера, защото не е бил съвместим с техните компютри", пояснява Хауи. След това рекламната агенция използвала списъка с тези клиенти, за да е сигурна, че те няма да получават такава реклама в бъдеще.