Бъдещето на виното в ЕС разедини европейските земеделски министри

Европейските министри на земеделието се разединиха в понеделник в позициите си по новите предложения на Европейската комисия за реформи във винения сектор, особено що се отнася до изкореняването, дори и сведено до по-малки размери от предвидените, на огромни площи лозя.

„Никога не сме подкрепяли изкореняването“, заяви германският земеделски министър Хорст Зеехофер, цитиран от АФП. „Изглежда ни не много разумно да се унищожават лозарски площи, докато в същото време вносът на вино в Европа се увеличава. Това не е икономическият отговор, който се надявахме да получим при една реформа на европейския винен сектор“, добавя той.

На 4 юли комисията трябва да представи официално нов план за преустановяване на свръхпроизводството на вино в ЕС, заради което бе предложено да се изкоренят 200 хил. хектара лозови насаждения. Първоначалният й проект предвиждаше унищожаването на 400 хил. хектара, което предизвика яростна съпротива сред лозарите.

Европейският комисар по земеделието Мариан Фишер Боел обяснява, че става въпрос за социална мярка – за тези производители, които са в затруднено положение и желаят да намалят обработваните от тях площи или да се откажат напълно от винопроизводство, тъй като при изкореняване на определени площи ЕК отпуска компенсации.

Австрия и Люксембург обаче не споделят това виждане и също се обявиха против изкореняването.

За сметка на това Италия, която е най-големият производител по обем в ЕС, изразява по-малко критична позиция.

„Новите предложения на комисията са насочени в правилната посока, но е необходимо страните членки да запазят възможност за известна гъвкавост при прилагането им“, посочва италианският земеделски министър Паоло Де Кастро.

Според него основният проблем е конкурентоспособността. По думите му реформите трябва да се правят, като се взима предвид въпросът как може вината от ЕС да станат по-конкурентоспособни спрямо вината на външни производители.

Португалският министър на земеделието, чиято страна ще поеме председателството на ЕС от 1 юли, смята, че новите предложения ще позволят „по-лесното намиране на компромис“. „Ще се опитаме да достигнем до компромис по най-общите въпроси още в края на 2007 г., защото реформата вече е закъсняла“, допълва той.

Гърция пък се отнася благосклонно към идеята за изкореняването, тъй като в страната има много неконкурентоспособни производители, както у нас например има много пустеещи лозя.

А Франция и Испания, които заедно с Италия са другите два големи винопроизводители в Общността, засега се въздържат от коментар по въпроса.

Изкореняването не е единственият спорен пункт в плановете на ЕС за винопроизводството. Друг проблемен текст е предложението да се забрани добавянето на захарно съдържание към виното с цел увеличаване на алкохолния градус, което се практикува най-често в северните страни, където няма достатъчно слънце.

За сметка на това бе постигнат консенсус за това, че не е добре да се подпомага преработването на непродаденото вино в етанол или оцет, за което през миналата година винопроизводителите са получили 500 млн. евро от европейския бюджет. „Страните членки искат тези пари да бъдат похарчени за по-полезни цели, като например преструктуриране на сектора и реклама“, обяснява Хорст Зеехофер.