От днешния 1 май в повечето страни членки на Европейския съюз влиза в сила споразумението за свободно движение на работната сила в рамките на Съюза, съобщи RTL.
Повечето еврочленки избраха да пренесат в националното си законодателство европейската директива за свободно движение на работниците на тази дата, но не бяха и малко изключенията от общото позитивно настроение – така например Белгия, Италия, Финландия, Люксембург и Холандия.
Някои от тези страни, които доскоро ревниво пазеха трудовите си пазари за чужденци, все пак обявиха, че ще отворят врати за работници от страните, които се присъединиха към съюза на 1 май 2004 г., предаде и BBC в днешния Международен ден на труда.
Финландия, Испания и Португалия ще вдигнат ограниченията в трудовата сфера, като това ще стори и Гърция според официални изявление от южната ни съседка, направени късно в петък.
Така тези държави се присъединяват към Великобритания, Ирландия и Швеция, които също заявиха такива намерения.
Франция, Германия, Австрия и Холандия обаче все още са сред страните, пазещи рестрикциите. Всеобщото мнение в Австрия е, че новите членки, сред които е съседна Словакия, имат нужда от допълнително време за развиване на икономиката си. “Едва когато огромната разлика в жизнените стандарти между двете страни се стопи, Австрия ще позволи на словашки граждани да навлизат свободно на трудовия й пазар”, коментират австрийските медии.
Сред главните противници на либерализацията е и Германия. Тя все още е сериозно разтревожена, че евентуалното въвеждане на директивата ще предизвика вълна от нископлатени работници от Източна Европа, която ще засегне тежко конкуренцията на трудовия пазар.
Рестрикциите продължават вече две години
Тези страхове накараха ЕС да приеме преди две години споразумение, според което за известен период от време старите членки можеха да въвеждат ограничения за работниците на осем от десетте нови членки, приети през 2004 г. С позволение за свободен избор на местоработата си бяха само гражданите на Малта и Кипър. За останалите държави, намиращи се в Централна и Източна Европа, решение можеше да бъде взимано поотделно от всяка конкретна страна в ЕС. Тази ситуация трябваше да продължи за период до две години след присъединяването.
Сега този период изтече, но е предвидена възможност за повторно въвеждане на ограничения – за още три години, а след това, в случай на нужда – за още две.
Осемте бивши комунистически страни, присъединили се към ЕС през 2004 г., многократно призоваваха за либерализация на трудовия пазар, като подчертаваха, че ограниченията представляват дискриминация. Унгария, Полша и Словения дори приложиха същите рестриктивни мерки за останалите еврочленки.
Икономическите ползи
Според проучване, публикувано във Великобритания, работниците от Изток носят големи ползи за чуждестранните си работодатели.
Висококвалифицирани кадри от Централна и Източна Европа са склонни да заемат нископлатени и непривлекателни за повечето британци позиции, надявайки се да натрупат опит, да научат езика и да се развият в друга посока за в бъдеще. Местните работници пък се принуждавали да полагат повече усилия и старание, като повишавали производителността.
През февруари Европейската комисия също публикува доклад, според който притокът на източноевропейци на Запад е стимулирал икономиките на Великобритания, Ирландия и Швеция.
10:05 | 26.08.22 г.
