Русия изпадна в дефолт по държавния си дълг за първи път от век насам

Русия обяви дефолт по държавния си дълг в чуждестранна валута за първи път от един век насам - кулминацията на все по-строгите западни санкции, които прекъснаха пътищата за плащане към чуждестранните кредитори, предава Bloomberg.

В продължение на месеци страната намираше пътища за заобикаляне на санкциите, наложени след инвазията на Кремъл в Украйна. Но в края на деня в неделя изтече гратисният период за около 100 млн. долара за лихвени плащания, дължими на 27 май - краен срок, който се счита за неизпълнение на задълженията, ако бъде пропуснат.

Това е мрачен маркер в бързата трансформация на страната в икономически, финансов и политически изолант. От началото на март еврооблигациите на страната се търгуват на проблемни нива, валутните резерви на централната банка остават замразени, а най-големите банки са откъснати от световната финансова система.

Но като се имат предвид вече нанесените щети на икономиката и пазарите, дефолтът засега е и предимно символичен и няма голямо значение за руснаците, които се сблъскват с двуцифрена инфлация и най-тежкия икономически спад от години.

Русия се противопостави на обявяването на дефолт, заявявайки, че разполага със средства за покриване на всички сметки и че е била принудена да не ги плаща. Опитвайки се да се измъкне, миналата седмица тя обяви, че ще премине към обслужване на своя държавен дълг в размер на 40 млрд. долара в рубли, критикувайки ситуацията на „форсмажорни обстоятелства", която според нея е изкуствено създадена от Запада.

„Това е много, много рядко срещано явление, при което правителство, което иначе разполага със средства, е принудено от външно правителство да обяви фалит", казва Хасан Малик, старши суверенен анализатор в Loomis Sayles & Company LP. „Това ще бъде един от най-големите дефолти в историята“.

Официалната декларация обикновено се дава от рейтинговите компании, но европейските санкции ги накараха да оттеглят рейтингите по руските субекти. Според документите за облигациите, чийто гратисен период изтече в неделя, притежателите им могат сами да предизвикат дефолт, ако собствениците на 25% от облигациите в обращение се съгласят, че е настъпил „случай на неизпълнение".

След като крайният срок изтече, фокусът се измества върху това какво да правят инвеститорите по-нататък.

Не е необходимо да действат незабавно и могат да изберат да наблюдават хода на войната с надеждата, че санкциите в крайна сметка ще бъдат смекчени. Времето може да е на тяхна страна: според документите за облигациите вземанията стават невалидни едва три години след датата на плащане.

„Повечето облигационери ще запазят подхода на изчакване", казва Такахиде Киучи, икономист в Nomura Research Institute в Токио.

По време на финансовата криза в Русия и срива на рублата през 1998 г. правителството на президента Борис Елцин не изплати 40 млрд. долара от местния си дълг. Последният път, когато Русия изпадна в неплатежоспособност по отношение на чуждестранните си кредитори, беше преди повече от век, когато през 1918 г. болшевиките под ръководството на Владимир Ленин се отказаха от зашеметяващия дълг на страната от епохата на царизма.

Според някои оценки той е достигнал един трилион долара в днешни пари, твърди Малик от Loomis Sayles, който е автор и на книгата "Bankers and Bolsheviks: International Finance and the Russian Revolution".

За сравнение, към началото на април чужденците са притежавали еквивалента на почти 20 млрд. долара от руските еврооблигации.

„Оправдано ли е извинението да се каже: „О, добре, санкциите ми попречиха да извърша плащанията, така че не е моя вината"?, казва Малик.

„По-широкият въпрос е, че самите санкции бяха отговор на действие от страна на суверенния субект", каза той, визирайки нахлуването в Украйна. „И мисля, че историята ще оцени това в крайна сметка“.

В четвъртък министърът на финансите  на Русия Антон Силуанов отхвърли ситуацията като „фарс“.

При положение, че в държавната хазна продължават да постъпват милиарди долари седмично от износ на енергия, въпреки разразилия се конфликт в Източна Украйна, той повтори, че страната има средствата и волята да плати. 

„Всеки може да декларира каквото си иска", каза Силуанов. „Но всеки, който разбира какво се случва, знае, че това в никакъв случай не е дефолт“.

Коментарите му бяха продиктувани от гратисния период, който изтече в неделя. 30-дневният прозорец беше задействан, когато инвеститорите не успяха да получат дължимите купонни плащания по деноминираните в долари и евро облигации на 27 май. 

Паричните средства попаднаха в капан, след като Министерството на финансите на САЩ остави да изтече срокът на действие на санкциите, премахвайки изключението, което позволяваше на американските облигационери да получават плащания от руския суверен. Седмица по-късно Европейският съюз наложи санкции и на руския агент по плащанията - Националния депозитар за разплащания.

В отговор Владимир Путин въведе нови разпоредби, според които задълженията на Русия по облигации в чуждестранна валута се изпълняват, след като съответната сума в рубли бъде преведена на местния агент по плащанията.

Министерството на финансите извърши последните си лихвени плащания, равняващи се на около 400 млн. долара, съгласно тези правила в четвъртък и петък. Нито една от базовите облигации обаче няма условия, които да позволяват разплащане в местна валута.

Засега не е ясно дали инвеститорите ще използват новия инструмент и дали съществуващите санкции изобщо ще им позволят да репатрират парите.

Според Силуанов е безсмислено кредиторите да търсят обявяване на неплатежоспособност по съдебен път, тъй като Русия не се е отказала от суверенния си имунитет и никой чуждестранен съд не би имал юрисдикция.

„Ако в крайна сметка се стигне до момент, в който се предявяват претенции за дипломатически активи, това е равносилно на скъсване на дипломатическите връзки и влизане в пряк конфликт", каза той. „И това ще ни постави в друг свят с напълно различни правила. В този случай ще трябва да реагираме по различен начин - и то не по юридически път“.