По германското радио NDR има забавно състезание: Който успее да отговори на въпросите на водещия в продължение на една минута, без да използва думите „да“, „не“, „черно“ и „бяло“, печели награда. Ако ги сменим с думите „северен", „поток" и „санкции“, канцлерът Олаф Шолц би бил истински майстор в тази игра. Той издържа не само пресконференцията в Белия дом във Вашингтон в понеделник, но и на десетминутно интервю на живо по CNN, без да произнесе името на спорния газопровод през Балтийско море - въпреки че беше попитан многократно за него.
Позовавайки се на романите за Хари Потър и на злодея, чието име никой не иска да споменава, европолитикът от Зелените Сергей Лагодински сега се подиграва, че газопроводът се е превърнал във „Волдемор на настоящата криза".
Защо Шолц се страхува да назове това, което е съвсем очевидно? А точно до него президентът на САЩ Джо Байдън ясно заяви, че „Северен поток 2" не може да бъде пуснат в експлоатация в случай на руско нападение срещу Украйна. В германския Handelsblatt днес разглеждат две възможни обяснения:
1. Шолц може да иска да предаде посланието лично на руския президент Владимир Путин. Канцлерът ще пътува до Москва на 15 февруари. Шолц може би се надява, че неговата сдържаност ще предотврати по-нататъшна ескалация.
2. Германското правителство може би обмисля и как да избегне искове за обезщетения от страна на експлоатационното дружество Nord Stream 2 AG. Ако САЩ принудят със своите санкции Германия да спре тръбопровода, федералната република вероятно ще бъде съдена за отговорност.
Във всеки случай Европейската комисия вече не крие, че смята „Северен поток 2" за огромна грешка от страна на германците. „Никога не сме били на мнение, че „Северен поток 2" е в интерес на Европа. Това беше абсолютно ясно още от първите планове", заяви заместник-председателят на ЕК Маргрете Вестагер във вторник на конференцията Europe 2022, организирана в сътрудничество с Handelsblatt, Zeit, WirtschaftsWoche и Tagesspiegel.
Тезата на защитниците на газопровода с мотива, че той би понижил цените на газта, Вестагер заяви, че цената всъщност не зависи от начина на транспортиране на газа, а от договора и от това какво е готов да направи доставчикът. „Има и други тръбопроводи, които в момента изобщо не се използват. Това, което удължава кризата, е, че хранилищата не са запълнени. Това е наистина необичайно и не изглежда да е продиктувано от пазара, а от политиците“.
А онова, което за Шолц е газопроводът, за френския президент Еманюел Макрон е непроизносимата дума с „Ф“, която в случая означава „Финландия". Според съобщения в медиите Макрон е разговарял с Владимир Путин за евентуален неутрален статут на Украйна, подобен на този на Финландия по време на Студената война. За целта Украйна ще трябва да се откаже от амбициите си за членство в НАТО - нещо, което правителството в Киев категорично отхвърля.
И така, във вторник вечер в Берлин Макрон просто призова за общ диалог с Русия по въпросите на сигурността, в който европейците ще трябва да защитават принципи като неприкосновеността на границите. След това Макрон се срещна с Шолц и полския президент Анджей Дуда. Този германско-френско-полски дискусионен формат, известен на дипломатически жаргон като „Ваймарския триъгълник", се състоя за последен път на най-високо равнище преди единадесет години - след което отношенията на Полша с останалата част от ЕС значително охладняха. Но… нищо не обединява толкова много, колкото един общ враг. В момента Полша председателства ОССЕ, Франция - ЕС, а Германия е председател на Г-7.
След срещата германският канцлер отново заплаши Русия с „мащабни последици" в случай на нахлуване в Украйна. Тези последици ще бъдат „политически, икономически и със сигурност геостратегически", заяви Шолц във вторник в началото на срещата си с Макрон и полския лидер Дуда в Берлин.
Същевременно той подчерта необходимостта от преговори. „Нашата обща цел е да предотвратим война в Европа". Следващата седмица той ще пътува до Киев, потвърди той. Самият Макрон пристигна в Берлин след преговори за посредничество в Москва и Украйна. Той призова за диалог по въпросите на сигурността с Русия, в който обаче европейците ще трябва да защитават своите принципи, като например неприкосновеността на границите.
Според Дуда конфликтът в Украйна е най-трудният момент за НАТО и ЕС от 1989 г. насам - годината, в която падна Берлинската стена. „Имаме безпрецедентна концентрация на руски войски по границата с Украйна. Имаме и големи групи в Беларус, където в момента се провеждат военни учения, които се очаква да продължат до 20 февруари. Всички се чудим какво ще се случи след това", каза той във вторник.
Дуда, Шолц и Макрон
Сега задачата е да се намери решение, за да се избегне войната. „Най-важното нещо е единството и солидарността. Трябва да покажем, че говорим в един глас, че сме общност и че не можем да бъдем разбити. И според моето убеждение трябва да покажем, че няма да отстъпим“, каза Дуда. А в Полша германският курс по отношение на украинската криза се оценява критично. Преди всичко отказът на Германия да доставя оръжие на Украйна не се приема добре в съседната ѝ страна, която също граничи с Русия. Полша би искала да види и по-твърда позиция спрямо Русия по отношение на спорния газопровод. Т. нар. Лорд Волдемор за Шолц.
06:43 | 13.09.22 г.