„Ръстът е около 2% на година, което е доста ниско за България в сравнение с периода преди 2010 г., но и в сравнение с Румъния, където средно е 4%, и дори Сърбия, където започва да става над 2%. Това кара България да продължава да не може да настигне средно европейските нива“, пресметна икономистът.
„Има трайно намаление на броя нови средни и малки фирми, които всъщност увеличават производителността на труда, създават работни места с високо заплащане, посочи преподавателят. – Това е като изгубено поколение през това десетилетие и ще има ефект в бъдеще – този спад поне трябва да се пресече“, коментира той бизнес динамиката след 2010 г.
Доц. Ненов препоръча това да стане с увеличаване на предвидимостта в управлението на държавата и с намаляване на риска за бизнеса от нереформираната съдебна система.
„Различни финансови и данъчни стимули могат да помогнат за растежа на малките и средни фирми, да се подобри управленския им капацитет, така че те да могат да се развиват и инвестират с по-бързи темпове“, надява се той.
Пламен Ненов обаче е категоричен, че това няма да стане само с подобряване на бизнес средата, а трябват и стимули.
„Заложената гъвкавост в бюджета и евентуална актуализация през втората половина на 2022 г. са добра идея за регулиране на рисковете пред икономиката на България. Намирането на баланс между риска от пандемията и ефектите върху икономиката и риска от инфлацията са големите предизвикателства пред централните банки в момента. Паричната политика на ЕЦБ ще е парична политика на България заради фиксирания валутен курс и всякакви допълнителни шокове могат да бъдат абсорбирани само от фискалната политика“, анализира ситуацията икономистът.
Той очаква обстановката около пандемията да остане динамична, особено през първото полугодие, и препоръча гъвкавост във фискалната политика.
„Актуализация през второто полугодие е много добра идея в този смисъл заради рисковете от пандемията. Гъвкавостта ще е необходима за първото полугодие, ако се наложи някаква подкрепа за бизнеса, но във второто полугодие може да тръгне Планът за възстановяване и устойчивост и може да се помисли за определена консолидация“, е мнението на икономиста.
В коментар за мораториума за цените на тока, гласуван от Народното събрание, той заяви, че това не е „най-оптималният начин да се омекоти шока от високите цени“ и потвърди, че едно еднократно увеличение на размера на енергийните помощи би било по-добре.
„Голямата промяна на потреблението от услуги към стоки по време на пандемията създаде проблеми на доставчиците и производителите, които не можаха бързо да се пренастроят. Това доведе и до неочаквано голям инфлационен шок, който няма да отшуми в близките месеци“, прогнозира доц. Ненов.
По думите му има опасност банките да загубят контрол над инфлацията. „Щом Федералният резерв започна да променя реакцията си към инфлацията, значи са преценили, че има такава опасност“, мнението на експерта.
Той предупреди, че рискът от грешки в паричната политика не е за подценяване и предположи, че той може да създаде допълнителна несигурност в първата половина на 2022 г. „Ще бъде предизвикателство да се намери баланс между преохлаждане на икономиката при твърде агресивни действия и да се направят инфлационните процеси самосбъдващи се“, смята доц. Ненов.
Кои са иновативните стратегии за решаване на проблеми в българската икономика? Какви са предизвикателствата в параметрите на Бюджет 2022? Какво ще се случи с европейската икономика догодина? Кои са мерките за овладяване на инфлационните процеси? Какви ще са следващите стъпки на централните банки? По какъв начин България ще противодейства на коронавирусната пандемия?
Отговорите на тези въпроси ще получите, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.
12:43 | 12.09.22 г.
