Това е проста, утопична идея. Ако даваме всекиму чек всеки месец, можем да елиминираме бедността и да премахнем неефективността в нашата тромава и пълна с недостатъци социална държава. Минеаполис е последният град в САЩ, който опитва „универсален базов доход“ (УБД). Той предлага по 500 долара месечно за 18 месеца на 150 от своите жители с ниски доходи, без изисквания за работа или разходи.
Но други се притесняват, че не е толкова просто. УБД би бил скъп. Ами ако обезкуражи хората да работят, което може неволно да увеличи неравенството и да доведе до социална нестабилност? Нова изследване сочи, че скептиците може да са прави: УБД може да причини повече вреда, отколкото полза на много висока цена, пише за Bloomberg Алисън Шрейгър, старши сътрудник в Manhattan Institute.
Тестването на УБД не е лесно. Това, което прави УБД универсален и базов, е, че всеки получава парите, а потокът от кеш е предсказуем и дългосрочен. Защитниците на УБД посочват няколко експеримента, които показват, че даването на чекове на хората не ги кара да работят по-малко.
Но експериментът в Минеаполис, както и други проучвания, не са истински УБД, защото са краткосрочни; плащанията продължават само година-две. И тази нетрайност коренно променя начина, по който хората реагират. Повечето финансови и работни решения се основават на перспективата за доходите през целия живот, а не на няколко десетки месеца допълнителни пари.
Важно е и как са структурирани плащанията. Друго широко цитирано проучване разглежда доходите, плащани всяка година от Постоянния фонд на Аляска. Икономистите установяват, че плащанията не са причинили намаляване на работата в Аляска и дори вероятно са насърчили бенефициентите да работят повече на непълно работно време. Но постоянният фонд също не е истински УБД, тъй като плащанията се основават на приходите на щата от петрол и по този начин варират значително от година на година. Така че плащанията от постоянния фонд всъщност увеличават волатилността на доходите в Аляска, което е обратното на това, което УБД би трябвало да прави.
Застъпниците могат да кажат, че тези проучвания са достатъчно близки до УБД. Но в този случай близки не е достатъчно. Твърденето, че моделите представляват УБД, е като да се каже, че консолната облигация (вечна, но с право на изкупуване от емитента – бел. прев.) с фиксирана лихва е сходна с двугодишна обикновена облигация или дивидентна акция. От финансите знаем, че тези видове активи имат напълно различни стойности и следователно могат да предизвикат напълно различно поведение от страна на инвеститорите по отношение на поемането на риск и ефектите върху богатството.