Той посочи, че от Националната стратегия за киберсигурност за периода 2016-2020 г. почти нищо не е изпълнено.
“Ние трябваше да вървим към търсене на солидни решения - и организационни, и технически, а не успяхме”, коментира Тагарев.
По думите му България дава негативни примери, но не е единствена от които други могат да се поучат.
“Русия като страна, залагаща много на хибридно влияние, действа така и в Грузия, и в Украйна, смята Тагарев. - Имаме шанс като част от НАТО и Европейския съюз да увеличим киберотбраната. Да си мислим, че можем да се защитим самостоятелно, е фантастика.”
Тагарев смята, че не само Китай и Русия имат интерес от кибератаки.
“Шпионажът върви постоянно със средства, които всеки може да използва... Трябва да разбираме, че много държави, частни фирми и терористични организации ще се опитват да използват достъпа през киберпространството, за да научат повече за нещата, които ги интересуват”, предупреди експертът.
Проф. Тагарев посочи по повод на ситуацията в Иран и Израел, че сме свидетели на случаи, в които чрез киберпространството - изцяло или частично, се постига кинетичен ефект, „което не беше възможно досега”.
Той обясни, че “при хибридната война използването на широк инструментариум намира много голямо приложение в подготовката на почвата за успешни действия".
Според него системите на сигурност в държавните структури разчитат в голяма степан на частната инициатива и пазарните приложения за развитие на информационните технологии. Той оцени това като принос на иновациите в управлението и засилване капацитета на държавата.
Ще увеличи ли публично-частното партньорство гаранциите за сигурността на държавата? В каква фаза на конфликт се намират държави от Източна Европа и Черноморския регион? Колко години живеем в хибридна война, какви са нейните поражения и какво следва? Обект на кибератаки ли е България? Ще има ли инвестиции в компетенции за киберсигурност?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Видеа с всички гости на предаването "В развитие" гледайте тук.