Властите в Грузия арестуваха основния опозиционен лидер в страната само ден след сформирането на ново правителство, водено от Иракли Гарибашвили.
Арестът на Ника Мелия, председател на Обединеното национално движение (UNM), е станал на разсъмване днес (23 февруари) в централата на партията му, като полицията е използвала сълзотворен газ, съобщава онлайн изданието Emerging Europe.
Това допълнително задълбочава политическата криза в страната, породена от миналогодишните парламентарни избори, резултата от които опозицията оспорва. Само преди дни премиерът Гиорги Гахария подаде оставка с мотив, че иска да спаси страната си от „политическа поляризация“, след като съдът излезе с решение за арест на Мелия, като знак за несъгласие с това решение.
На 22 февруари парламентът на Грузия потвърди Иракли Гарибашвили за нов премиер на страната. Гарибишвили заяви пред депутатите, че възнамерява да пристъпи към ареста на Ника Мелия, който е обвинен в организиране на „насилствени масови протести“ по време на демонстрации срещу грузинското правителство през 2019 г. По тези обвинения Мелия може да получи до 9 г. затвор, ако бъде осъден.
UNM и други опозиционни партии твърдят, че обвиненията са политически мотивирани. Те призоваха за масови протести заради ареста на опозиционера.
Миналата седмица съд в Тбилиси нареди Ника Мелия да бъде задържан за предполагаемо неспазване на гаранция. Тогава арестът беше отложен до оставката на Гахария.
Според Гахария арестът на Мелия е неприемлив, защото подхранва политическите разногласия в страната.
Западните представители в Тбилиси осъдиха задържането на опозиционера. Посолството на САЩ в Грузия заяви в изявление, че е „дълбоко загрижено от решението на правителството да задържи ръководителя на голяма опозиционна политическа партия“. „Днес Грузия се върна назад по пътя си към превръщане в по-силна демокрация в евроатлантическото семейство нации“, посочва се в изявлението.
От американското посолство в Грузия допълват, че съжаляват, че „призивът на САЩ и други международни партньори за сдържаност и диалог е пренебрегнат“. „Ние сме обезпокоени от поляризиращата реторика от ръководството на Грузия по време на кризата. Силата и агресията не са решението за разрешаване на политическите различия“, посочва се още в изявлението.
Междувременно посланикът на Великобритания в Грузия Марк Клейтън писа в Twitter, че е „шокиран от сцените в централата на UNM тази сутрин“. „Насилието и хаосът в Тбилиси са последното нещо, от което Грузия се нуждае в момента. Призовавам всички страни да действат сдържано, сега и през следващите дни“, казва той.
Матю Брайза, старши сътрудник в Атлантическия съвет и бивш медиатор на САЩ за конфликта в Нагорни Карабах, казва, че поведението на грузинското правителство е шанс за обединената опозиция в страната да даде да се разбере, че е отговорна и готова да свърши тежката политическа работа, за да принуди правителството да се върне към демокрацията. „Подобни усилия ще изискват и заслужават пълна подкрепа от САЩ и ЕС“, подчертава той.
Управляващата партия "Грузинска мечта" спечели удобно парламентарните избори през 2020 г., като зае 90 места в 150-местния законодателен орган на Грузия. Въпреки че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) заяви, че изборите са били „конкурентни“ и че основните свободи са били „спазени“, опозицията оспорва резултатите и оттогава бойкотира парламентарните сесии.
ОССЕ обаче съобщи за твърдения за натиск върху избирателите и че размиването на границата между партията и държавата намалява общественото доверие в изборния процес.
По-рано този месец, в последния си доклад за прилагането на Споразумението за асоцииране между ЕС и Грузия, ЕС призова Тбилиси да ускори съдебната реформа и да направи повече за справяне с политическата поляризация. В доклада се казва, че политическата ситуация, последвала изборите през 2020 г., включително опозиционния бойкот на парламента, показва необходимостта от по-нататъшна демократична консолидация.
„Жизнено важно е всички грузински политически партии да действат в институционалната рамка, за да намерят общ език и път напред“, коментира върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел.
Гарибашвили, който е на 38 години, преди това беше министър-председател на Грузия в периода 2013-2015 г. Той подписа и Споразумението за асоцииране и задълбоченото и всеобхватно споразумение с ЕС. Той е бил и министър на отбраната и вътрешните работи на страната.
Други промени в кабинета включват Иракли Карселадзе, който поема поста министър на регионалното развитие, и Джуаншер Бурчуладзе, който замества Гарибашвили в отбраната.