Европейските партньори трябва да се подготвят за „байпас“, ако е необходимо, за да се преодолее позицията на Унгария и Полша, с която блокираха пакета за възстановяване на ЕС от пандемията, пише онлайн изданието Politico.eu.
Будапеща и Варшава наложиха вето на многогодишната финансова рамка на ЕС до 2027 г. и спасителния пакет в циничен опит да се предпазят от мярката, която обвързва демократичните ценности с изплащането на пари от ЕС.
Останалите 25 държави членки в ЕС са в ситуация, в която трябва да намерят начин да заобиколят този опит за вземане на заложници от двама от най-големите бенефициенти на европейските субсидии.
Ако бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. не бъде приет този месец, ЕС ще премине към финансиране за спешни ситуации, което се базира на бюджета за предходната година. Всички нови програми, вкл. безвъзмездните средства за най-тежко засегнатите от пандемията страни и инвестициите в прехода към нисковъглеродна цифрова икономика, ще бъдат отложени.
Нелибералното дуо консервативни националисти от Централна Европа - унгарският министър-председател Виктор Орбан и лидерът на полската партия "Право и справедливост" Ярослав Качински, смятат, че държат останалата част от Европа на къса каишка. Те очакват, че могат да принудят другите членки да отстъпят на срещата на върха в средата на декември относно механизма за върховенство на закона, който според тях е политическо оръжие.
След години на системно премахване на безпристрастността на съдилищата в двете страни, неутралността на държавните институции и свободата на медиите Варшава и Будапеща разчитат на компромис в последната минута, за да обезсмислят обвързването на плащанията с върховенството на закона. Те се опитват да експлоатират извънредната ситуация в областта на общественото здраве, за да си осигурят картбланш за по-нататъшни действия.
Идентифицирани са три възможни обходни маршрута. Бившият белгийски премиер Ги Верхофщад, водещ либерал в Европейския парламент (ЕП), предложи създаването на фонд за възстановяване като т.нар. засилено сътрудничество между група желаещи държави, което е регламентирано в Договора за ЕС от Лисабон.
Нидерландският министър-председател Марк Рюте също обмисля извънредните възможности за „възстановяване на ЕС без Унгария и Полша“ или прилагане на целия пакет за възстановяване извън съществуващите договори чрез споразумение между 25-те други правителства.
Опитни европейски юристи казват, че тези пътища са осеяни със законови затруднения. Договорът предвижда, че всяко засилено сътрудничество „не трябва да подкопава вътрешния пазар или икономическото, социалното и териториалното сближаване“ и „да зачита компетентността, правата и задълженията на онези държави членки, които не участват в него“.
Преди всичко, единодушието на 27-те все още ще бъде необходимо, за да се използват разписки от бюджета на ЕС (известни като „собствени ресурси“), за да се подпишат съвместните заеми за фонда за възстановяване, което е същността на сделката, подписана през юли.