Над 40% от българите определят здравето си като "добро"

Над 40% от българите определят здравето си като „добро“, малко над 29% - като "много добро“, а за 21% то е „задоволително“. Като „лошо“ и „много лошо“ оценяват здравословния си статус съответно 7,3% и 1,9%.

С тези отговори, които се отнасят за миналата година, влизаме в Европейското здравно интервю, което е част от Европейската система на здравни изследвания. Целта на инициативата да се направи оценка на здравния статус, начина на живот и ползването на здравни услуги от населението на ЕС.

Третата вълна на изследването след решение на Европейската комисия се проведе в периода от октомври 2019 г. до януари 2020 г. Анкетата е с представителна извадка от 10 322 лица на възраст 15 и повече навършени години в 4 459 обикновени домакинства, съобщиха от Националния статистически институт. Чрез пряко интервю са се включили 7 540 лица, като относителният дял на отговорилите е 73%.

В сравнение с данните от предходните две изследвания, проведени през 2008 и 2014 г., се наблюдава положителна тенденция на увеличение на дела на лицата, които определят здравето си като „много добро“ - с 5,7 процентни пункта (п.п.), отчитат в НСИ.

Самооценка на здравето на лицата на възраст 15 и повече години през  2008, 2014 и 2019 година

Мъжете по-често определят здравето си като „много добро“ и „добро“ (73,1%) в сравнение с жените (67,2%). С напредване на възрастта се увеличава делът на лицата, които оценяват здравето си като „лошо“ и „много лошо“.

По данни на Евростат от Изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) през 2019 г. 71,5% от мъжете и 67,2% от жените в държавите членки на ЕС определят здравето си като „много добро“ или „добро“. Най-висок е този дял за мъжете и жените в Ирландия - съответно 83,8 и 84,4%. Най-нисък е относителният дял на мъжете и жените с положителна самооценка на здравето си в Литва (51,9 и 42,5%) и Латвия (52,5 и 42,7%).

Относителен дял на лицата на възраст 16 и повече години в държавите от ЕС, определили здравето си като „много добро“ и „добро“ през 2019 г. по пол

Хронични заболявания

С Европейското здравно интервю се изследва разпространението на определени от международен експертен екип групи хронични заболявания или здравни проблеми. През миналата година най-разпространеното хронично заболяване в България от включените във въпросника е хипертонията – 29,7%. Заболяването е по-разпространено сред жените (32,8%), отколкото сред мъжете (26,5%). На второ място сред наблюдаваните хронични заболявания и здравни проблеми са уврежданията, които засягат долната част на гърба или други хронични нарушения на гърба, посочени от 10,4% от лицата, като по-често те се срещат при жените (11,7%), отколкото при мъжете (8,9%).

Наличие на исхемична болест на сърцето или стенокардия през последните 12 месеца, предшестващи интервюто, декларират 5,8% от мъжете и 8,1% от жените на възраст 15 и повече години.

Диабетът е сред социалнозначимите заболявания, което оказва съществено влияние върху качеството на живот на лицата и често води до усложнения. По предварителни данни от проведеното Европейско здравно интервю през 2019 г. в България диабет имат 6,9% от населението на възраст 15 и повече години. Заболяването е разпространено сред 6,5% от мъжете и 7,3% от жените.

Наличие на артроза декларират 5,8% от лицата, като заболяването е значително по-разпространено сред жените – 8,1%, отколкото сред мъжете – 3,3%.

Болнична помощ

Резултатите от Европейското здравно интервю показват, че през 2019 г. 9% от населението на възраст над 15 години са били на болнично лечение с престой едно денонощие или повече. В болнични лечебни заведения като дневен пациент през 12-те месеца, които предхождат интервюто, са преминали 7,7% от българското население. За дневен пациент се смята лице, което е прието за болнично лечение (оформени са му документите) и е изписано от лечебното заведение в рамките на същия ден, например за извършване на някаква медицинска процедура - химиотерапия, диализа и т.н.

Извънболнична помощ

Европейското здравно интервю е източник на информация как пациентите избират медицински специалисти. Данните показват, че към общопрактикуващия си лекар са се обърнали 62,5% от населението, към лекар специалист – 27,2%, и към стоматолог или ортодонт - 41%.

Разпределенията по пол показват, че жените са по-активни, когато правят консултации с медицински специалисти. С увеличаване на възрастта нарастват и посещенията при общопрактикуващи и лекари специалисти. Изключение прави обръщаемостта към стоматолог през последните 12 месеца, която след 65-годишна възраст значително намалява.

Профилактични мерки

Профилактичните мерки са сред основните предпоставки за подобряване на здравния статус на населението и намаляване на смъртността от някои заболявания. Най-широко прилаганата профилактична мярка от включените в анкетната карта е измерването на кръвното налягане от специалист. На 54,9% от мъжете и 66,4% от жените то е измервано от медицински специалист през последните 12 месеца, предшестващи интервюто.

Изследване на нивото на кръвната захар от медицински специалист през този период е направено на 48% от мъжете и 58,5% от жените, а на нивото на холестерола - съответно на 47,4 и 58% от мъжете и жените над 15 години.

Здравни детерминанти (начин на живот)

Целта на въпросите, включени в този модул, е оценка на здравословните навици като част от индивидуалните действия за опазване и възстановяване на здравето.

Наднорменото тегло е един от негативно влияещите фактори за разпространението на сърдечносъдови заболявания, диабет и други хронични заболявания. Информацията за ръста и теглото на лицата, която се събира чрез здравното интервю, позволява да бъде изчислен Индексът на телесна маса (ИТМ), чрез който се дефинира относителният дял на хората с наднормено тегло или затлъстяване.

През 2019 г. с наднормено тегло, включително затлъстяване, са 62,8% от мъжете и 45% от жените на възраст 18 и повече години. С нормално тегло са 36,3% от мъжете и 51,2% от жените.

Относителен дял на лицата на възраст 18 и повече години с наднормено тегло (ИТМ ≥ 25.0), включително затлъстяване (ИТМ ≥ 30.0), през 2019 г. по пол и възрастови групи

За разпространението на наднорменото тегло определяща е възрастта на лицата. Съществени са разликите между мъжете и жените с наднормено тегло в младите възрасти - сред мъжете на възраст 18 - 24 години 33,8% са с наднормено тегло (вкл. затлъстяване), а сред младите жени този дял е почти три пъти по-нисък (11,3%).

С увеличаване на възрастта намалява разликата между двата пола и при най-възрастното население на 65 и повече години разликата в относителните дялове на лицата с наднормено тегло е минимална (69,7% от мъжете и 65,5% от жените).

Тютюнопушене

Тютюнопушенето се сочи от специалистите като един от най-важните рискови фактори за разпространението на белодробни, някои онкологични и сърдечносъдови заболявания. По предварителни данни от Европейското здравно интервю през 2019 г. броят на пушачите (пушещи ежедневно и понякога)  на възраст над 15 години в България се оценява на 2,06 млн. души (36,2%). Ежедневно пушат 29,1% от лицата, а 7,1% - понякога. 

В края на миналата година 45,9% от мъжете и 27,5% от жените са пушачи. Няма значителна разлика в относителните дялове на пушещите понякога мъже и жени, докато ежедневно пушещите мъже на възраст 15 и повече години са почти два пъти повече от жените в тази група. Не се наблюдават и съществени различия в разпространението на тютюнопушенето в страната - общо и по пол, в сравнение с 2014 година.

Най-големи са относителните дялове на пушачите сред мъжете и жените във възрастовите групи 25 - 44 и 45 - 64 години. С нарастване на възрастта се увеличава делът на непушачите и сред населението на възраст 65 и повече години 27,3% от мъжете и 9,2% от жените пушат. 

През последните години в европейските страни все по-популярни са електронните цигари и други сходни изпаряващи устройства, при които течността се превръща в аерозол (пара). Предварителните данни показват, че през 2019 г. в България едва 2% от пълнолетните лица използват такива устройства (всеки ден или понякога). В момента не, но преди са използвали 5,6%.

Консумация на алкохол

Друг рисков фактор по отношение на здравето е употребата на алкохол. През 2019 година 16,2% от мъжете и 42% от жените нито веднъж не са употребявали алкохол. Поне веднъж месечно са употребявали алкохол 23,6% от мъжете и 22,3% от жените, а поне веднъж седмично, но не всеки ден - съответно 34 и 14,5%. Всеки ден или почти всеки ден алкохол са употребявали 17,4% от мъжете и 3,6% от жените на възраст 15 и повече години.