Икономическият растеж има не само темп, но и посока. Тази седмица Европейската комисия стартира Зелената сделка, която, ако се вземе на сериозно, ще определи тази посока по начини, които стимулират растежа, борят се с изменението на климата и нарастващото неравенство, пише за Financial Times Мариана Мазукато, професор по икономика на иновациите и публични ползи в лондонския University College.
Речта на председателя на комисията Урсула фон дер Лайен на срещата на върха на COP25 (Конференцията на ООН за промените в климата) в Мадрид миналата седмица даде да се разбере, че за да стане факт това, ще трябва да се случат три неща: сделката трябва да бъде поставена в центъра на стратегията за растеж; инвестициите в зелени иновации трябва да бъдат подпомогнати във всички сектори; и ще трябва да се осъществи справедлив преход, за да се гарантира, че подобни трансформации няма да загърбят работниците.
Сделката на Фон дер Лайен включва първия в историята европейски закон за климата, който има за цел да направи необратим прехода към неутралитет по отношение на климата. Възможността е голяма, но такива са и предизвикателствата. Значителна част от Европа продължава да е в икономическа стагнация, като предложените лекарства в някои случаи само влошават нещата. Твърде дълго вниманието бе насочено към намаляване на бюджетните дефицити, без да се признае, че истинският проблем е липсата на инвестиции - както от частни, така и от публични участници в името на дългосрочния растеж.
Като призовава за инвестиционна стратегия с посока, Фон дер Лайен също апелира за ново разбиране за това какво кара ядрото и периферията в Европа да са толкова различни. Докато Германия има силна държавна банка за развитие, KfW, значителни връзки между наука и промишленост, и отлично професионално обучение, в много от южните страни членки тези неща липсват.
От критично значение е, че зелената посока ще означава преформулиране на всички инструменти на ЕС, включително тези, използвани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и финансовите регулатори, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), структурните фондове, инвестиционните фондове и фондовете за малки и средни предприятия. Подходът, ориентиран към мисията - който моят институт помогна да се създаде и направлява фондове за иновации в ЕС - може да помогне за създаването на съгласуваност между подобни политики и да постави общественото благо в центъра на икономическия растеж.
Призивът на Фон дер Лайен инвестициите да бъдат насочени към Зелената сделка означава, че индустриалните и иновационните политики не трябва да се фокусират върху конкретни компании или сектори. По-скоро трябва да се предоставя подкрепа на фирми от всички сектори, които желаят да се развиват чрез иновации и трансформация към зелен преход. Това означава промяна на манталитета за „избор на победители“ към такъв, който се отнася до „избор на желаещи“. По ирония на съдбата Обединеното кралство е водещо, използвайки такъв подход, за да насочва индустриалната си стратегия, преди тя да бъде погълната от Brexit.
Трябва да се научат уроците след финансовата криза. Банките бяха спасени и през следващите години ЕЦБ вля трилиони евро в системата, за да се опита да стимулира икономиката. Тъй като паричната политика не беше допълнена от сериозна инвестиционна стратегия и фискални стимули, голяма част от тези пари се върнаха обратно във финансовия сектор или подкрепиха действащите компании с големи въглеродни емисии.
Вместо да се радват на по-ниски лихви, тези компании трябва да бъдат изправени пред по-тежки финансови условия, пропорционални на климатичните рискове, които създават.
Пренасочването на финансите, така че те да намерят своя път в продуктивни зелени части на икономиката е от решаващо значение. Новата стратегия на ЕИБ за климата и политиката за отпускане на енергия е добре дошла стъпка. Но манията на банката за запазване на първокласния й кредитен рейтинг обузда истинската смелост и поемането на риск. Както всеки рисков капиталист ще признае, срещу всеки успех стоят много провали. Изграждането на портфолио от зелени инвестиции означава поемане на по-големи рискове, но и гарантиране, че „сделката“ включва социализация не само на рисковете, но и на печалбите. Това ще помогне за осигуряването на по-справедлив преход.
Европа има възможност да осъществи една от най-важните сделки за едно поколение. Да се надяваме, че на това се гледа толкова сериозно и спешно, колкото и на спасителните мерки - твърде много е заложено.
12:54 | 14.09.22 г.