На нестабилния Балкански полуостров, където бедните страни обмислят дали да се придържат към надеждата си един ден да се присъединят към Запада или да приемат пламенната прегръдка на Русия, Косово твърдо е насочило поглед към Европа, пише Bloomberg.
В момент, когато страната с 1,9 млн. души население се насочва към извънредни парламентарни избори в неделя, всички партии, които се очаква да влязат в парламента, твърдо подкрепят мечтата за членство в Европейския съюз. Това е рядък геополитически консенсус в регион, който все още трябва да се справя с войните, разкъсали бивша Югославия преди четвърт век.
Конфликтите продължават да тегнат над пътя на Косово към ЕС и затрудняват поправянето на отношенията с врага по време на войните Сърбия. След като преговорите се провалиха миналата година, първото решение на следващото правителство ще бъде дали и как да ги възобнови, тъй като това е едно от условията за напредъка на двете страни към присъединяване в ЕС. Въпреки че липсват надеждни социологически изследвания, ясно е, че който и да спечели, ще трябва да сформира коалиция, за да осигури мнозинство на правителството.
„Следващото правителство трябва да стабилизира отношенията със Сърбия, така че да можем да започнем интеграцията си в ЕС“, казва 34-годишната оперна певица Джета Читаку, докато отпива от еспресото си в кафене в столицата Прищина. „Ние сме млада страна, която изгражда държавността си, и ЕС е нашата страст“, допълва тя.
Международно признание
Дори следващото правителство в Прищина да успее да възобнови преговорите, то ще бъде изправено пред един куп предизвикателства, включително реформиране на икономиката, където БВП на човек от населението е малко над една десета от средното равнище в ЕС. Освен това то трябва да приведе съдилищата в съответствие с нормите на ЕС и да се справи с щекотливи проблеми като корупцията и човешките права.
След това идва Сърбия. След като беше въвлечена във война в Косово до 1999 г., когато бомбардировките на НАТО принудиха силите й да се изтеглят, страната е категорична, че никога няма да признае независимостта на територия, която много сърби смятат за люлка на религиозната и културната им идентичност.
Откакто Косово обяви едностранно независимостта си през 2008 г., сръбските правителства последователно си осигуряват подкрепата на Русия и Китай за позицията им пред ООН. Тя е подкрепяна и от пет страни членки на ЕС.
Двете съседни страни изглеждаха близо до сближаване, когато сръбският президент Александър Вучич и косовският му колега Хашим Тачи предложиха размяна на територии, която би позволила на двете страни да интегрират райони, населени предимно с техния етнос.
Но дори в Косово този план не получи подкрепа. Той предизвика най-големия протест в историята на Прищина и възмущението на премиера Рамуш Харадинай, който подаде оставка през юли, за да бъде разпитан от Трибунала в Хага. Лидери на ЕС също отхвърлиха идеята, тъй като се опасяват, че промяна на границите ще предизвика непредсказуема поредица от събития и същевременно ще засилят кипящото напрежение.
Преговорите навлязоха в задънена улица, след като Белград блокира присъединяването на Косово към Интерпол, а Прищина отговори с мита от 100% върху сръбски вносни стоки. Сърбия също така убеди 15 страни да оттеглят признаването си на независимостта на Косово.
51-годишният Харадинай, който е бивш лидер на Армията за освобождение на Косово (АОК) и два пъти беше оправдаван по обвинения за военни престъпления, прекъсна връзките си с бившия си коалиционен партньор Тачи и се насочва към изборите със собствена партия.
„Разговорите за разделяне на територията ни почти унищожиха 20 години на инвестиции в стабилността на региона ни“, заяви Харадинай в интервю миналата седмица. „Това е опасно, тъй като ще отвори отново въпросите от миналото“, допълни той.
Макар че всички партии са съгласни с целта за членство в ЕС и искат да прекратят изолацията на Косово, опонентите на Харадинай твърдят, че страната се нуждае от нови лидери, които са неопетнени от войната, за да постигнат тази цел. „Самоопределение“ и Демократичната лига на Косово призовават за по-драстични мерки за борба с корупцията.
Шанс за победа
Партия „Самоопределение“, която е една от четирите групи с шанс за победа, е съгласна с Харадинай по въпроса за размяна на територии и заяви, че всякакви отстъпки трябва да са свързани с признаване на Косово от Сърбия.
Това поставя Вучич в затруднено положение. Той трябва да балансира между стремежите на Сърбия за членство в ЕС и традиционните връзки на страната с Русия, която при управлението на президента Владимир Путин многократно се противопостави на ново разширяване на НАТО към бившия комунистически блок в Европа.
Времето изтича както за Косово, така и за Сърбия, които смятат, че членството в ЕС ще им помогне да се справят с ширещата се корупция, да привлекат чуждестранни инвестиции и да повишат жизнения стандарт, който е един от най-ниските в Европа. И двете страни се борят да овладеят и масовото изтичане на квалифицирана работна ръка, което намалява производителността им.
Харадинай не отговаря категорично дали ще отмени митата върху сръбски стоки, ако бъде преизбран.„Заинтересовани сме от помиряване и можем да имаме мир със Сърбия, ако те имат интерес. Но не можем просто за задоволим Сърбия, за да постигнем мир“, казва той.