Експерти: Търговията на Китай удари по глобалната икономика

Случващото се на световните пазари не е първият знак за настъпваща нова криза, но не може да се търси паралел между кризата през 2008 година и тази, която се задава сега. Това коментираха по БНТ финансистът Емил Хърсев и икономистът в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

„Спадът на индустриалното производство в Германия и Италия е тенденция, която се наблюдава от месеци, а те са най-големите търговски партньори на България и най-големите износители от еврозоната. Спад бележи и техният износ“, отбеляза Богданов.

Той информира, че износът на Германия пада с 8% през юни, на Италия – с 3,5%, а на Чехия – с 4,2%.

Задава ли се рецесия

"Очевидно е, че влошената ситуация с глобалната търговия тежи изключително много на експортно ориентираните икономики, посочи икономистът и напомни, че Европейският съюз изнася около 760 млрд. евро годишно за Азия, от които 230 млрд. евро за Китай, около 410 млрд. евро са за САЩ. Само Германия изнася за тези две страни около 220 млрд. евро. Всички експортни икономики, като домино назад започват да изпитват затруднения и оттам и индустрията започва да изпитва затруднения. Почти няма страна в ЕС, която през юни да няма спад в индустриалното производство."

В анализа си икономистът посочи, че Източна Европа е малко назад в тези процеси – растежът за второто тримесечие в целия регион е с 3% по-висок от този в ядрото на еврозоната, но прогнозира, че това няма да продължи още дълго.

За Емил Хърсев не може да се търси паралел между кризата през 2008 година и тази, която се задава сега.

"Различни са двигателите на процесите. Стартът на финансовата криза през 2008-2009 година доведе до отговор в реалната икономика. В момента има друг двигател, който води до забавяне на производството", каза финансистът.

Той смята, че кризата преди 11 години е била взривен процес - "рецесия, която се развива в рамките на девет  месеца". Сега, обаче, от 6-7 месеца сме свидетели на "увеличаващо се забавяне на индустриалното производство във всички индустриални центрове на света с изключение на САЩ".

„Имаме елемент на рикошет, нещо, което не сме наблюдавали досега, но сме чели за него в книгите от 20-те и 30-те години на ХХ век“, коментира финансистът и посочи за пример свиването на износа на Китай за САЩ поради наложените ограничения, което води до свиване съответно на вноса на Китай от другите страни заради намаленото потребление.

Китайските инвестиции като лакмус

Лъчезар Богданов също напомни, че една много важна характеристика на годините след кризата и нещо, от което част от ЕС и най-вече Германия се възползва, е огромният ръст на китайски инвестиции след 2008 г. „На практика четири пъти повече се направиха вътрешни инвестиции само за едно десетилетие – от малко над 1 трлн. долара до около 5 трлн. долара – това е вътрешно потребление, строителство, на жп линии и електроцентрали и това даде шанс на германската индустрия да изнася 2,5 пъти повече за Китай само за девет години“, посочи в анализа си икономистът.

Той е убеден, че това се е отразило добре на страни като България, Чехия, Словакия, защото голяма част от тяхната индустрия работи за германската индустрия, но „косвено работим за китайската икономика“.

„Така германската индустрия разширява присъствието си в Централна и Източна Европа, увеличава инвестициите, купува повече от доставчиците си, за да може да продава повече в Китай. Какво се случва обаче в Китай – данните са притеснителни – най-нисък растеж на тримесечна основа от 27 години насам. Разбира се, той все още е положителен, но това означава едно забавяне, означава по-ниски инвестиции, които ще тръгнат по веригата, коментира Лъчезар Богданов и дори за момента изключва ефекта на очакваните търговски спорове.

„Ще видим политическия резултат и дали цената на търговските спорове ще повлияят на позициите на Доналд Тръмп в Белия дом“, каза Емил Хърсев. Той обърна внимание на факта, че тези търговски войни оказват ефект не само върху страните , които са засегнати. „Натискът върху китайския износ влияе върху намаляване на китайските инвестиции в чужбина, които са четири пъти по-малко, отколкото за същия период на миналата година. Спирайки инвестициите на Китай за Африка, които са доминиращи, и за Латинска Америка, спираш и износа на Европа за там, и за САЩ също“, смята той.

Отзвукът на търговската война в Европа

„Най-голямо е намалението в експортно ориентираните отрасли на Германия“, заяви Богданов и посочи, че износът падна с 8% през юни, но вече се вижда че за страните извън ЕС спадът е с 12%, което показва, че безспорно проблемите на търговията със САЩ, Китай и други азиатски страни вече са видими.

„В данните за икономическия растеж за второто тримесечие вече се вижда кои са първите страни, които започват да „потъват“с Германия – Чехия и Словакия, двете икономики, които са най-силно индустриално обвързани с нея. Става въпрос за автомобилните заводи и машиностроителните предприятия, които работят за германската икономика. Това даде шанс на тези две страни много бързо да растат през последното десетилетие и да станат най-богатите в ЦИЕ, но това сега ги дърпа назад и имат най-нисък растеж в региона, дори по-нисък от България, а години наред ни изпреварваха, заяви икономистът. Така че този процес работи в двете посоки.“

По думите му, ако си интегриран с мощна икономика като Германия, когато тя е добре идва много бърз ефект, но когато има проблеми – негативният ефект започва да се усеща.

Хърсев добави, че Франция също е засегната и то много повече и много по-отдавна. Той очаква че „има лаг и забавянето ще се отрази на България“.

България е в Топ 5 на страните от Източна Европа

Статистиката отчита, че като ръст на икономиката България е в Топ 5 на страните от Източна Европа през второто тримесечие на тази година.

„Привидно изглежда, че има ръст на строителството и на цените на недвижимите имоти, но то не расте с такива темпове, не както беше преди кризата“, направи сравнение Богданов. Той даде пример с Унгария, която отчете ръст в строителството от 44%, „което е абсурден индикатор и не може да е дългосрочно устойчиво, но дава временно за една-две години тласък на икономиката“.

Той напомни, че в лятната актуализация на прогнозата си Европейската ковмисия съвсем ясно посочва, че „в Източна Европа страните, заради еврофондове, затова, че са повече изостанали, където има строителство, вътрешно търсене за покупка на имоти, и най-вече вътрешно потребление, могат да растат малко по-бързо“.

Емил Хърсев отчете специалното влияние на „оранжерийния“ ефект на валутния борд, при който кредитирането е затруднено и това охлажда икономиката и не позволява еуфория и свръх оптимизъм. „И по-лесно могат да се преживяват кризисни процеси“, убеден е финансистът.

За идването на германския автомобилен завод

Двамата експерти изказаха и мнението си за възможността да се направи завод на „Фолксваген“ в България.

Лъчезар Богданов смята, ча на България са нужни нови, различни инвестиции, които да създават продукти с по-висока добавена стойност, които да качат икономическото ниво на следващо стъпало. Той се надява, че ще има шанс за тази сделка.

Хърсев е категоричен, че такива решения трябва да се вземат на икономическа основа, но потвърди, че се отнася с подозрение към идеи, че държавите трябва да се състезават за любовта на който и да е концерн.