Междуправителственият панел по изменението на климата (IPCC), част от структурата на ООН, публикува специален доклад за връзката между използването на земята и изменението на климата. Последният от поредицата доклади на Междуправителствения панел по изменението на климата, които излизат веднъж на седем години и обхващат сушата на земята и всички останали екосистеми, твърди, че човечеството вече въздейства негативно върху 72% от сушата, непокрита с лед. Това съобщи в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ в WWF България.
"Човешката намеса води до промяна в естествените цикли на екосистемите. Измервайки тези промени във въглеродни емисии, забелязваме, че повече от 1/3-та от глобалните въглеродни емисии са надхвърлени“, коментира той.
Като негативни фактори Стефанов посочи не само енергетиката и транспорта, а и промяната в земното покритие в екосистемите на сушата.
„Тези практики произтичат и от подхода, по който произвеждаме храните си. Отделно ние разхищаваме около една трета от произведената продукция. Делът от 30% неизконсумирана храна е доста висок“, пресметна представителят на WWF България.
Проблемните земеделски практики
Според Стефанов в основата на проблемите стои индустриализацията на земеделския сектор в България и като пример той изброи фосилните горива за машините, пестицидите, торовете и химикалите. Друга причина по думите му е, че храните почти изцяло са пакетирани, защото съхранението им също е от съществено значение.
„Орането на земята дава отражение върху емисиите, смята Георги Стефанов. – Естественото състояние на земята е да има покритие от зеленина. Когато орем непрекъснато, спираме естествения процес на съхранение на въглерод в почвата, и той се отделя. Когато спрем да орем, земното покритие започва да абсорбира този въглерод. Така над 37% от глобалните емисии възникват от обезлесяване, производство на храни и т.н. В случая месото има малък дял от този проблем", категоричен е експертът.
Отказът от месо заради климатичните промени
"Докладът отчита, че 800 милиона страдат от недохранване, докато 2 милиарда души "преяждат", за което месото е голям фактор. Социалният елемент на преразпределение на консумация в случая би довел до оптимизиране на производството на месо. Огромни земеделски площи се използват за производството за различни видове фураж. Ако намалим консумацията на месо и съответно площта на този тип земеделие, това ще допринесе за ограничаване на тези емисии и това ще доведе до промяна в хранителните навици", убеден е Георги Стефанов.
Той информира още, че в доклада се посочва, че епидемии като африканската чума по свинете са свързани с покачването на температурите с 1,6 градуса напоследък.
"В момента с интензивните земеделски практики ние увреждаме с около сто пъти повече образуването на хумуса, което е намалило с 50% производителността на почвите в последния половин век. Затова използваме и повече торове. Забравили сме естествените процеси - отлагането на биомасата и нейното преработване от микроорганизмите и превръщането ѝ в хумус", напомни представителят на WWF България.
Повече от разговора в студиото вижте във видео материала.
07:42 | 14.09.22 г.