Американските мита върху вноса на стомана, които Вашингтон наложи през 2018 г., отделиха пазара в САЩ от останалия свят, като в същото време Азия регистрира сериозно пренасищане с китайска стомана.
Глобалното производство на сурова стомана през първите шест месеца на 2019 г. се покачва с 4,9 на сто спрямо година по-рано до рекордните 925,06 млн. тона, съобщава Nikkei Asia Review, позовавайки се на информация от Световната асоциация за стоманата.
Тъй като Китай увеличи разходите за инфраструктура, с идеята да стимулира икономиката си, производството на стомана в страната нарасна с 9,9% до 492,16 млн. тона, изпреварвайки средните стойности в световен мащаб.
Междувременно, докато Азия се бори за усвояването на китайската стомана, САЩ са изправени пред собствените си проблеми. Въпреки че първоначално 25-процентните мита на президента Доналд Тръмп върху вносна стомана осигуриха положителен импулс за американските производители, производството на стомана в САЩ отново се забави, тъй като вътрешното търсене, особено при автомобилите, отслабва заради търговската война.
Скоростта на производството на стомана в Китай бележи обрат на фона на усилията на Пекин да освободи излишния капацитет в своята стоманодобивна индустрия.
Започват да се вливат нови инвестиции в тази сфера. Baoshan Iron & Steel, дъщерно дружество на най-голямото китайско име в индустрията China Baowu Steel Group, миналата година пусна в експлоатация трета доменна пещ в своя модерен завод в провинция Гуандун. В същото време затвори вече остарелите съоръжения. Новата пещ може да обработва повече от 10 млн. тона стомана годишно, според Baoshan.
Но търговската война ограничава търсенето от страна на китайските производители на автомобили и други индустриални купувачи, подтиквайки стоманопроизводителите да се насочат към чуждестранни купувачи.
Китайският износ на стоманена ламарина нарасна с 8% през първите пет месеца на 2019 г. Цената на горещовалцуваната стомана, която е важен елемент за автомобилната индустрия, на пазарите в Източна Азия се е понижила до 550 долара на тон от 640 долара през миналия октомври.
Трудните пазарни условия влияят и на решението на Krakatau Steel, най-големият производител на стомана в Индонезия, да намали основната си работна сила с 30%.
Японският внос на китайска въглеродна стомана е нараснал със 73% през първите пет месеца. Островната страна купува повече стомана от други страни след редица производствени проблеми на вътрешните съоръжения от миналата година.