В последните десетилетия светът обичайно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще (особено в годините след финансовата криза), но напоследък това не е толкова ясно. В България съотношението е различно – оптимистите за близкото бъдеще традиционно са по-малко от песимистите. А най-много са онези, които не очакват промяна. Такава е равносметката 30 години след началото на промените в страната.
Изводите са от ежегодните глобални изследвания на световната асоциация Gallup International, но са обобщени от „Галъп интернешънъл“ България за БНТ. Повод за проучването е 30-та годишнина от началото на промените у нас.
Очаквания за XXI век
Традиционно, в годините от началото на новия век насам от 40% до над 50% от хората по света споделят надежда, че непосредственото бъдеще ще е по-добро, като лек спад има в самото начало на XXI век.
В годините на световната криза обаче – около 2008 г. и 2009 г., делът на оптимистите спадна на 30%. Това беше и единственият случай в новия век, в който песимизмът за бъдещето надделя над оптимизма.
В последвалото десетилетие надеждата по света се възвърна, за да премине дори и над 50%. Но пък в последните няколко години тя остава на не повече от 40%. Осезаемият ръст на тревожни събития по света напоследък явно оказва влияние.
Хората, които не очакват промяна, традиционно в годините са около 30%, другите, които осмятат, че ще има негативно развитие, са около и над 20%, с изключение на световната криза, когато техният дял се увеличи.
Изводът е, че светът обичайно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще, особено след кризата, макар че тенденцията вече не е толкова категорична.
По последни данни, средно 40% са оптимисти, средно 30% са неутрални, а средно 20% са песимисти, като останалите се колебаят.
От Gallup International посочват, че често, страните шампиони по оптимизъм са от по-бедните части на света, а песимисти са от по-развитите страни. Обяснението е просто – изглежда, че страхът от загубата на това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш, коментират социолозите.
Къде сме ние
В България тензенцията е по-различна. През последните десетилетия страната ни традиционно остава в негативната част на „класацията“ по държави, макар и далеч от крайности. Оптимистите за близкото бъдеще са по-малко от песимистите, но най-много са онези, които не очакват промяна.
Според проучването оптимистите в нашата страна обикновено се движат между 15% и 25% в годините на новия век. Песимистите и онези, които не очакват промяна, са традиционно повече. По време на кризата песимистите бяха повече от неутралните, през останалото време неутралните са повече от песимистите, констатират социолозите.
От анкетата на Gallup International се разбира, че по време на самата световната криза делът на песимистите почти беше стигнал 40%, но после спадна дори до 20%, за да се качи последно до 30%. С последвалото успокояване се отбеляза ръст на неутралните очаквания и през 2015 г. и 2016 г. те надминаха 40%, но напоследък се върнаха на около 30%.
В момента в България неутрални и песимисти са с дялове от средно 30%, а оптимистите – над 20%. Останалите се колебаят.
От анкетата на Gallup International се разбира, че в нашия регион най-големи оптимисти за близкото бъдеще остават албанците.