Фактът, че България регистрира най-ниското ниво на безработица от момента на финансовата криза през 2008 г. насам (в размер на 5,2%), което на практика значи пълна заетост, е и повод за тревоги, защото страната навлиза в период, в който не достига висококачествена работна ръка. В перспектива това е важен елемент – страната да има добра стратегия в демографски план.
Това коментира в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria Кристалина Георгиева, главен изпълнителен директор на Световната банка.
В услуга на България според Георгиева е фактът, че тя е фискално дисциплинирана. Страната не попада в категорията на тези, които при ниските лихвени проценти се натовариха с много дълг. Помага растежът в частното потребление, който регистриране ръст от 5,7% на годишна база, а също и повишаването на заплати, евтините кредити.
"Икономическият растеж у нас остава стабилен”, цитира Георгиева един от изводите от срещите Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон. Тя напомни, че за 2018 г. той е 3,1%, но “това е по-бавен растеж спрямо 2017 г. и е в контекста на общото забавяне”.
Според Кристалина Георгиева в България има повече инвестиции от страна на големи компании. “Световната банка също разглежда България като надеждна дестинация. Помага ни и фактът, че имаме ресурс от инвестиции от ЕС.
Мениджърът напомни също, че вече е назначен нов, 13-ти поред, президент на Световната банка – Дейвид Малпас. "Като заместник-секретар по финанси Дейвид Малпас отговаряше за преговорите за увеличаване на капитала на Световната банка и знам, че той добре познава проблемите на страните, с които работи, и е готов да ги преодолява", заяви тя.
По повод състоянието на световната икономика Кристалина Георгиева отбеляза, че се регистрира забавяне на растежа. "2018 г. започна с растеж от 3,3%. Последното тримесечие приключи с ръст от 2,7%. Както МВФ, така и ние коригираме прогнозите си за растеж надолу за 2019 г. Засега очакванията ни са, че това е циклично забавяне и през 2020 г. ще видим възстановяване на темповете. Това ще зависи от три фактора:
- доколко съществуващите неизвестни в световната икономика, които дърпат растежа надолу, ще бъдат изчистени. Например - митата и Brexit;
- доколко страните ще водят разумни политики през тази година;
- доколко ще бъде овладян финансовият стрес на нововъзникващите пазари и как страните с дългови тежести ще управляват добре обслужването на сегашните си задължения", стана ясно още думите ѝ.
"Положението в нашия регион е сравнително добре с изключение на Турция. Сривът там показа забавяне на растежа от 7,7% през 2017 г. до 1% през 2018 г. Този фактор въздейства на всички в региона, коментира международният банкер. – Вече е ясно, че проблемите на климата са реални.”
Георгиева подчерта, че трябва да преминем възможно най-бързо към нисковъглеродна икономика. “Според анализ до 2030 г. ще се генерират 26 трлн. долара в тази нова икономика и ще бъдат създадени допълнителни нови 65 млн. работни места. Синята икономика – това са най-вече океаните. Те, поемат въглеводород и се съхраняват едни от най-важните източници на храна за всички нас", обобщи тя.
Очаквайте видео материал с целия разговор.