Жизненият стандарт в Русия е близък до България и Екваториална Гвинея

В продължение на 25 години Русия не успя да постигне стандарта на живот на развитите страни.

Като се има предвид брутният вътрешен продукт (БВП) по паритет на покупателната способност (ППС) на глава от населението, Русия се оказа в една група с Екваториална Гвинея, България и Румъния, съобщи правителственият анализаторски център, пише „Независимая газета“.

И ако за някои такова съседство е успех, то за Русия това е по-скоро провал.

Русия изостава от водещите страни на света. За това не може да се обвинява само "нефтеното проклятие”, защото то не попречи на някои от страните износители на стратегическата суровина да станат най-богатите в света.

За периода от 1992 г. до 2016 г. световният БВП, изчислен при ППС на глава от населението през 2011 г., нараства с около 70% – от 8,9 до 15,1 хил. международни долара (бел. ред. международният долар е условна разчетна парична единица, прилагана при сравняване на макроикономически показатели на различни страни на света).

Много страни подобриха ефективността си, като сред тях е и Русия. За този период руският БВП, изчислен по този метод, е нараснал почти един път и половина – от 16,7 на 24,4 хиляди международни долара.

Проучване в 175 държави

Тези данни се предостави Аналитичният център на правителството. Специалистите от центъра проучват как се променя ситуацията с неравномерното развитие на страните. Анализът обхваща 175 държави. За основа на своите изчисления експертите са използвали статистиката на Световната банка с методика, която помага да се изравнят валутните колебания.

Посочва се, че 1992 година е избрана като първа, в която бившите съветски републики са представени отделно в анализа. Експертите определили седем клъстера, всеки от които включва няколко десетки държави. "Клъстерният подход дава представа за разпределението на страните според нивото на икономическо развитие в света, като се избягва неудобството, свързано с рейтинга на отделните държави", обясняват изследователите.

По последните данни от Световната банка към 2016 г. Русия се оказва в третия клъстер, който включва страни с БВП на глава от населението в диапазона от 16,9 до 25,4 хил. международни долара. В него влизат Сейнт Китс и Невис, Екваториална Гвинея, Турция, Латвия, Казахстан, Чили, Румъния, Хърватия, Панама, Уругвай, Мавриций, Иран, Аржентина и България.

За някои страни позиционирането в този клъстер може да се счита за успех. Например, за Екваториална Гвинея, която през 2017 г. стана член на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Защото за около 25 години тя е увеличила своя БВП по ППС на глава от населението 19 пъти.

И ако по-рано Екваториална Гвинея е била в клъстера на най-бедните страни, сега тя е в списъка на икономиките с догонващо развитие, които се стремят да достигнат в бъдеще нивото на развитите страни.

За Русия това определено не е най-добрата позиция в света. Особено, когато се отчете, че в световен мащаб, Руската федерация не просто не догонва водещите икономики, а още повече изостава от тях. Оказва се, че въпреки нарастването на БВП през годините, Русия се е преместила от втория клъстер в третия.

Препозициониране в групите

Сега вторият клъстер включва страни с БВП на глава от населението по ППС от 25,4 до 42,3 хиляди международни долара. Това са Белгия, Финландия, Великобритания, Япония, Франция, Корея, Италия, Испания и др.

През 1992 и 2008 г. Русия е във втория клъстер, а през 2000 г. (към края на кризата) – в третия. През 2016 г. в условията на рецесия Русия отново се озова в третия, но близо до границата с втория клъстер, отбелязват изследователите.

Между другото, както отбелязва Аналитичният център, влоши се ситуацията не само за Русия.

"Ниските темпове на растеж доведоха до това, че от 1992 г. насам Япония също се приземи във втория клъстер. Между 2008 г. и 2016 г. към него попаднаха и силно развити страни от Европейския съюз: Италия, Франция, Великобритания, Белгия, Финландия", коментират анализаторите

Разнопосочни тенденции се наблюдават в страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка). "Бразилия от третия клъстер през 1992 г. след преминаване през кризите от 2000 г. и 2016 г. вече е в четвъртия клъстър. Китай и Индия , които през 1992 г. бяха в шестия клъстер през 2016 г. се озоваха съответно до четвъртия и петия клъстер.

„ЮАР през целия период на анализа остава в четвъртия клъстер, тъй като въпреки значителния икономически растеж населението също се увеличава с високи темпове и това оставя БВП на глава от населението почти постоянен ", се посочва в доклада.

Първият клъстер от най-богатите страни включва икономики с БВП по ППС на глава от населението от 42,3 хиляди международни долара. Но докато в началото на проучването се набблюдаваха много размествания сред най-богатите страни, сега клъстерът е по-малко хомогенен.

През 2016 г. клъстерът включва ОАЕ, Саудитска Арабия и Кувейт, износител на петрол, малки по площ и размер на населението държави – Макао, Люксембург, Сингапур, Хонг Конг и Сан Марино.  Той естествено включва и такива развити европейски страни като Норвегия, Германия, Ирландия, Швейцария и Холандия, както и САЩ и Канада ", пресмятат експертите.

Приносът на петрола

Анализът показа, че "нефтеното проклятие" не е непременно проклятие. Не без причина в списъка на най-богатите страни са най-големите икономики с износ на петрол, както в рамките на ОПЕК, така и извън този картел, Норвегия и Канада.

В същото време не всички износители на петрол са увеличили своя БВП на глава от населението от ППС. Например Обединените арабски емирства за този период са свалили тази цифра с около 35%, показват данни на Световната банка. Но страната все пак е в списъка на най-богатите.

И в ОПЕК ситуацията е неравномерна. Докато Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия са водещи в икономическото развитие, Иран, Габон, Ирак, Алжир, Еквадор, Нигерия и други разделят местата си сред по-малко успешните клъстери.

Има няколко причини, поради които Русия не може да повтори успеха на някои износители на петрол. "Арабските страни от Персийския залив имат относително малко население (което води до високи стойности на показателите на глава от населението) и високо равнище на производство и износ на глава от населението.

Производството на петрол в Русия е приблизително същото като това на Саудитска Арабия, но вътрешното потребление на петрол е по-високо от това, по-високи са разходите на глава от населението ", коментира Леонид Григориев, главен съветник на ръководителя на Аналитичния център на руското правителство.

Той уточнява, че "Русия е преживяла значителен бум на потребителите на пазарите за дълготрайни стоки от 2011 до 2014 г. между кризи и тежки петролни шокове".

През този период се увеличиха покупките на  лични автомобили, компютри и достъпът до интернет.

„Това означава, че доходите, получени от продажбата на енергоносители, се разпределя не само за социални плащания и отбрана, но и увеличават личното потребление в страната, твърди Григориев. –  Русия използва петролни приходи, за да преодолее продължителната криза през 90-те и да инвестира в бъдещето. В същото време, разбира се, ние смятаме, че никой няма да оспори факта, че приходите от износа на енергия могат да бъдат по-изгодни, реинвестирани в икономиката на страната. Тази задача остава в обозримо бъдеще.”

Според доц.Тамара Сафонова от Руската академия на науките от износа на Русия са постъпили допълнителни приходи в бюджета, спечелили са и компаниите от нефтения и газовия сектор на руската икономика.

Някои експерти се съмняват, че Русия е в третия клъстър.

По думите на анализатора на "Солид менеджмент" Сергей Звенигородски по-подходящо е Русия да се постави  във втория клъстер.

За това свое мнение той привежда и факти – според данни на Международния валутен фонд през 2016 г. БВП на глава от населението на Руската федерация за ППС е почти 25 хил. международни долара, а през 2017 вече над 25 хиляди.