Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) очаква икономическото възстановяване в еврозоната да продължи да се осъществява с умерен, но по-стабилен темп благодарение на прехвърлянето на мерките по паричната политика в реалната икономика, с които се стимулира вътрешното търсене и се подпомага намаляването на задлъжнялостта.
Анализаторите на централната банка обаче предупреждават, че икономическият растеж в еврозоната може да бъде затруднен от бавното осъществяване на непроведени структурни реформи и все още неизвършените корекции в балансите на някои сектори.
Това пише в икономическия бюлетин на ЕЦБ, публикуван от БНБ.
По-добрата рентабилност на предприятията и много благоприятните условия на финансиране продължават да насърчават възстановяването на инвестициите, констатират експертите на ЕЦБ.
Според тях устойчиво нараства заетостта, в резултат на проведени предишни структурни реформи, с които се подкрепя реалния разполагаем доход на домакинствата и частното потребление.
В макроикономическите прогнози за еврозоната от декември 2016 г. се предвижда БВП в реално изражение да нарасне годишно с 1,7% през 2016 г. и 2017 г. и с 1,6% през 2018 г. и 2019 г.
Рисковете относно растежа в еврозоната остават свързани с надценяването ѝ, посочват експертите на евросистемата.
Прогнози за инфлацията
Според предварителната оценка на Евростат годишната инфлация в еврозоната, измерена чрез Хармонизирани индекси на потребителските цени (ХИПЦ), се повишава до 0,6% през ноември 2016 г. спрямо 0,5% през октомври и 0,4% през септември.
Това до голяма степен отразява повишение на годишната инфлация при енергоносителите, макар все още да няма признаци за изразен възходящ тренд на базисната инфлация, показва макроикономическият анализ.
В бъдеще, въз основа на текущите цени на петролните фючърси, има вероятност общата инфлация да се увеличи значително през декември 2016 г. – януари 2017 г., до равнище над 1%, главно вследствие на базови ефекти при годишното изменение на цените на енергоносителите, прогнозират европейските банкери.
Според тях инфлацията ще продължи да се повишава през 2018 г. и 2019 г., подкрепяна от мерките на ЕЦБ по паричната политика, от очакваното икономическо възстановяване и от съответното постепенно включване на свободните производствени мощности.
Разчетите на макроикономическата прогноза за еврозоната, направени от експертите, са през декември 2016 г. годишната ХИПЦ инфлация се предвижда да бъде 0,2% през 2016 г., 1,3% през 2017 г., 1,5% през 2018 г. и 1,7% през 2019 г.
Ниските лихвени проценти и влиянието на нестандартните мерки на ЕЦБ по паричната политика продължават да подпомагат динамиката на парите и кредита, смятат в ЕЦБ.
Решение за удължаване на срока на програмата
На заседанието си на 8 декември европейските централни банкери решиха, че Евросистемата ще продължава да извършва покупки по програмата за закупуване на активи (APP) със сегашния темп от 80 млрд. евро месечно до края на март 2017 г.
От април 2017 г. е предвидено нетните покупки на активи ще продължат с месечен обем от 60 млрд. евро до края на декември 2017 г., а при необходимост и след това, но при всички случаи до установяването от управителния съвет ЕЦБ на трайна корекция в тренда на инфлацията, който да съответства на неговата цел за инфлацията.
Ако междувременно перспективите станат по-неблагоприятни или финансовите условия не съответстват на по-нататъшния напредък към устойчива корекция в тренда на инфлацията, управителният съвет възнамерява да увеличи размера и/или продължителността на програмата, разкриват нестандартните мерки по паричната политика международните банкери.
Те обявяват, че нетните покупки ще бъдат извършвани паралелно с реинвестиране на постъпленията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, закупени по APP.
Програмата по схемата за изкупуване на активи, известна като "количествени улеснения", започна през март 2015 година като част от усилията на централната банка за съживяване на икономическия растеж и увеличаване на инфлацията в еврозоната.
Аргументите на ЕЦБ за нейното удължаване са направени след задълбочена оценка на перспективите пред европейската икономика и прогнозите за инфлацията, пише в „Икономически бюлетин“.