Защо Путин реши да прати сега руската армия в Сирия?

Дни след обръщението на президента на Русия Владимир Путин към ООН Москва организира и първите въздушни удари в Сирия, пише в свой анализ CNN. През последната седмица бяха публикувани и серия от сателитни изображения, които показват разрастващото се присъствие на руски военни по сирийското крайбрежие, което все още е под режима на президента Башар Асад.

Руснаците започнаха и да снабдяват сирийската армия с напреднала военна техника, както и да ѝ провеждат обучения. Главното летище на около 25 км южно от крайбрежния град Латакия в момента е военна база, става ясно от сателитните снимки. В процес на изграждане са и още две нови бази в близост до града.

Според местни публикации хотелите в Латакия са буквално залети от руснаци, които твърдят, че са пристигнали с карго самолети, за да доставят оборудване.

Защо обаче Русия би искала да се замеси в сирийската каша – конфликт, който е посрамил всеки, понечил да се замеси, пита изданието. Дали, за да защити близкия си съюзник Асад и да принуди Запада да поведе диалог с него, или пък за да защити собствения си достъп до Средиземноморието? А дали не е заради сделката с Иран за търсене на баланс срещу сунитските бунтовници? Или защото Москва е решила, че иска да се присъедини към международната коалиция, която провежда въздушни удари срещу „Ислямска държава“? Или пък е за "да им покаже на САЩ", както цветисто се изрази наскоро един коментатор.

САЩ внимателно наблюдават това, което се случва в Сирия. Според военния министър Аш Картър Москва иска да помага на Башар Асад. Според него „ако става въпрос за наливане на масло в огъня на гражданската война в Сирия, това със сигурност не е продуктивно от наша гледна точка“.

В регион, където Русия почти няма приятели и разполага само с един съюзник, връзката със Сирия е изключително важна за Кремъл. С подкрепата на Москва династията Асад винаги е била против спонсорирания от САЩ мирен процес в Близкия изток.

Съветският съюз беше основният дипломатически и военен съюзник на бащата на Башар Асад преди 40 години. Русия изпрати стотици военни съветници през 1967 г. за войната срещу Израел, както и оборудване за милиарди. В замяна Руската федерация получи достъп до военноморска база в Тартус – пристанищен град, който се намира на юг от Латакия. Това е от изключително значение за Русия, тъй като страната не разполага с достъп до други военноморски съоръжения в Средиземноморието.

Фьодор Лукянов, редактор за Русия в Global Affairs, коментира пред сп. Foreign Policy наскоро, че Москва няма много възможности в региона, а Сирия е уникален случай. Русия обаче не идва на помощ просто защото Aсад има нужда. Зад присъствието ѝ в региона стои добре премерена стратегия и вероятно чувството, че сега е точният момент да се действа.

Айхам Камел от консултантската компания Eurasia Group коментира, че Путин се е доказал като „отличен тактик“ що се отнася до сирийската криза. „В момента той най-вероятно вижда шанс да увеличи престижа и влиянието на Русия при малка вероятност да отблъсне международната общност“, посочва той.

Във военно отношение режимът на Асад се отбранява през по-голямата част от тази година. Правителството изгуби контрола над обширни територии в северната провинция Идлиб, която граничи с Латакия, където навлязоха бунтовниците от Ал Нусра – сирийският клон на Ал Каида. Ал Нусра контролира и основната магистрала от Латакия за Идлиб.

Много анализатори вече говорят за изтощение на сирийската армия след повече от 4-годишната война. Още през юли Асад призна за недостиг на хора, заради което изостави стратегията си за военно присъствие навсякъде в Сирия и се фокусира върху ключовите си интереси – Дамаск и коридорът към брега.

Русия няма интерес Сирия да се превърне в радикална ислямска държава или пък да е убежище за терористи в дългосрочен план и заради последствията в населените с мюсюлмани региони в Кавказ. Москва се опасява и от завръщането на около 2 хил. джихадисти от Сирия. Затова и Путин може спокойно да сложи помощта си за Асад в рамката на отбраната срещу джихадистките групи.