Гръцката икономка ще се свие с 2,3% през 2015 г.

Гърция е изправена пред две години на рецесия, след като страната трябва да извърши тежки структурни реформи и бюджетни съкращения в замяна на третата спасителна програма в размер на 86 млрд. евро.

Гръцката икономика, която излезе от шестгодишна рецесия през 2014 година, ще се свие с 2,3 процента тази година и с 1,3 процента догодина, поясняват пред AFP източници от Европейската комисия. Прогнозира се връщане към растежа през 2017 г., когато икономиката ще се разшири с 2,7 на сто, а през 2018 г. БВП може да се повиши с 3,1 на сто. Данните бяха разпространени, след като гръцкото правителство и институциите се споразумяха за документа от 29 страници, който описва споразумението за  новата международна спасителна помощ. В него са описани всички мерки, които Атина трябва да предприеме в следващите три години. Документът, с копие от което разполага The Wall Street Journal, подчертава предстоящата битка за правителството в Атина, ако то иска да задържи страната в еврозоната и да изплати своите огромни дългове. 

До края на четвъртък гръцкият парламент трябва да приеме около 40 нови закона, които ще усложнят по-ранното пенсиониране и ще улеснят съкращаването на служителите. Предвижда се засилване на събираемостта на данъците и и либерализиране на енергийния пазар в страната. Спасителният план на стойност около 85 милиарда евро е съпроводен от тежки мерки, но "жертвите са справедливо разпределени" според един от източниците Споразумението е много цялостно и обмислено с цел коригиране на недостатъците на гръцкия икономически модел според друг източник, пожелал анонимност. Според споразумението между Атина и кредиторите й за периода 2015 - 2018 г. Гърция си поставя цел да има първичен дефицит от 0,25 процента от БВП през 2015 година, а после първични излишъци от 0,5 процента от БВП през 2016 година, от 1,75 процента от БВП през 2017 г. и от 3,5 процента от БВП през 2018 година. Тези първични излишъци трябва да дадат възможност на Атина да се върне към растеж, а също така, на теория, да й помогнат да намали колосалния си дълг, който е на стойност 320 милиарда евро или 170 процента от брутния вътрешен продукт, като се очаква да достигне 200 процента. Според документа се очаква приходите от гръцката приватизация (като се изключат банките) да възлизат на 6,4 млрд. евро в периода между 2015 и 2017 г.  Според споразумението Атина се ангажира да предприеме "необратими стъпки" до октомври тази година за приватизацията на оператора на електропреносната мрежа (ADMIE), освен ако не бъде представена алтернативна схема със същите резултати. Датите на търговете за пристанищата в Солун и Пирея трябва да бъдат обявени до края на октомври. Властите в Атина са се задължили и с продажбата на регионалните летища "при сегашните условия", като победителят в търга вече е избран според меморандума. Това е германският оператор Fraport в консорциум с местна компания. 

Предни дни излезе информация, че операторът предприема нов опит за придобиването на 14 гръцки летища. Според информацията главният изпълнителен директор на концерна Щефан Шулте е бил наскоро в Атина, за да прецени какви са новите възможности за придобиването. Гръцкото правителство обаче е поставило нови условия - то възнамерява да се отърве от още 30 други, много нерентабилни летища освен 14-те вече известни летища, пише вестникът.

Освен това правителството иска да остане съсобственик на дружествата, опериращи летищата. 

Всичко за Гърция четете тук!