Масовата практика на трудовото законодателство по света е за 8-часов работен ден и 40-часова работна седмица, а извънредното време да се заплаща допълнително. До това се стига след десетилетни борби от страна на профсъюзите по света, които защитават правото на работниците да не се преуморяват и да имат свободно време за други дейности.
В много страни по света ситуацията обаче противоречи на техните искания. В излязъл наскоро доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се вижда, че масово хората по света работят повече от тези нормирани 40 часа седмично.
Да се открие подходящ баланс между работа и останалата част от живота е предизвикателство за всички работещи. Някои двойки биха искали да имат (повече) деца, но не биха могли да си позволят да спрат или намалят работата си. Други пък са доволни от броя деца, който имат, но искат да могат да работят повече. Това е сериозно предизвикателство за правителствата, тъй като когато родителите не могат да постигнат баланса между работа и свободно време, не само тяхното собствено благоденствие се намалява, но страда и развитието на страната.
Хората по света прекарват средно между една десета и една пета от времето си в неплатена работа. Разпределението на задачите в семейството все още се влияе от половите роли. По-вероятно е мъжете да отделят повече време в платена работа, докато жените прекарват повече време в неплатена работа у дома.