Аргументи против по-високата инфлационна цел
Икономистите посочват различни негативни ефекти от инфлацията, като колебания в относителните цени и изкривявания на данъчната система. Изследванията обаче не показват, че тези ефекти са съществени при умерена инфлация.
Някои централни банкери признават, че 4% инфлация не вреди особено на икономиката. Въпреки това те се противопоставят на такава цел, защото смятат, че това всъщност би вдигнало инфлацията над 4% или поне ще създаде такива очаквания.
Според Бернанке при цел от 4% инфлацията и инфлационните очаквания ще бъдат значително по-нестабилни.
„Фед в продължение на дълго време създаде стабилност, поддържайки целта за 2% инфлация. Ако преминем към цел от 4% ще загубим много от трудно спечеленото доверие, защото хората ще си кажат, че щом сме вдигнали целта на 4%, то може да я вдигнем и на 6%.“
При това положение би било трудно инфлационните очаквания да бъдат задържани на нивото от 4%. Мишкин посочва, че когато инфлацията превиши 3%, тя има тенденцията да продължи да расте.
Теория за пристрастяването към инфлацията
Както първото питие, инфлацията от 4% сама по себе си не наврежда толкова, но може да е първата стъпка от опасен процес. Обосновката на този аргумент обаче не е ясна.
Бернанке и Мишкин твърдят, че централната банка трябва да определи своята оптимална политика, да я обясни на общетвеността и да я осъществи. Защо централните банкери да не могат да обяснят, че проблемът с нулевия лихвен праг прави инфлацията от 4% разумна цел, да обяснят това и да поддържат инфлацията на целевото ниво?
Мишкин препраща към 60-те години, когато инфлацията е нараснала до 4% и Федералният резерв й е позволил да продължи да расте. Не е необходимо обаче тази грешка да бъде повтаряна и за в бъдеще.
Историята не сочи, че е трудно инфлационните очаквания да бъдат обуздани, ако инфлацията е нараснала леко. Очакванията обикновено следват реалната инфлация с определено закъснение. Те се повишиха след високата инфлация през 60-те и 70-те, а после намаляха със спадането й. Ако инфлацията достигне 4%, изглежда малко вероятно очакванията да надхвърлят това ниво.
След двуцифрената инфлация от 70-те централните банки целяха да намалят инфлацията и да я задържат ниска. Историята от последните години обаче ни учи, че инфлацията е спаднала прекалено.
Повишаването на целевата инфлация до 4%, което е осъществимо на ниска цена, ще даде повече възможности на централните банки за справяне с бъдещи рецесии, заключава професор Лорънс Бол.
преди 11 години Също така би било супер, ако всички медии упражнят по-голям натиск върху ЕЦБ да прекратят убийствената си рестриктивна парична политика. Защото накрая обезсърченото население просто ще спре европейския съюз.Или най-малкото в нашата страна да започне една обществена дискусия и ограмотяване на хората за вредите от валутния борд и ниската инфлация, която всъщност представлява нисък ръст на доходите. Ние имаме възможност да се спасим много по-лесно от неадекватната парична оплитика на ЕЦБ защото можем да си направим независима БНБ която да води парична политика максимално подходяща за нашата икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз пък не разбирам колко още време е необходимо за да осъзнае света че кейнсианския модел е неадекватен. Колко грешни предсказания от кейнсианци (и австрийци) са необходими за да спрат хората да търсят въобще мненията им.Иначе е очевидно че решението е всички ЦБ да започнат политика на NGDP targeting. По този начин се гарантира липсата на инфлация и на рецесии.По отношени на "ликвидния капан" смятам че е очевадно колко лесно е да се избегне от там. FED и BOJ от десетина месеца демонстрират колко е лесно това. въпроса за 1 милион долара е защо трябваше да чакат 4 години (в Японнския случай 20) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Другото, което не разбирам е защо когато става въпрос за (контрол на) кредитната експанзия всички се концентрират върху нивата на лихвите след като експанзията може да бъде контролирана и чрез нивата на обезпечение на кредитите?! Или всъщност разбирам - причината е същата - защото се гледа на лихвите като на цена на парите и така вдигането им се приема за вдигане на цената на парите. Но (почти) същия ефект може да се постигне и чрез контрол на нивата на обезпечение, което пък ще позволи лихвите да се държат на ниски нива без това да предизвиква истерични кредитни бумове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не че много се задълбочих, но като че ли всички икономисти гледат на лихвите като на цена на парите. А това схващане (вече) е остаряло - то е наследено от епохата на златния стандарт, когато паричното предлагане е било ограничено и лихвата наистина е била цената на парите. Днес обаче, при потенциално неограничено парично предлагане, лихвата има друг смисъл. Днес лихвата е (трябва да е) преди всичко очакване за растеж. Т.е. лихвата трябва да зависи от растежа, който искаме да постигнем и обратно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар