Аргументи против по-високата инфлационна цел
Икономистите посочват различни негативни ефекти от инфлацията, като колебания в относителните цени и изкривявания на данъчната система. Изследванията обаче не показват, че тези ефекти са съществени при умерена инфлация.
Някои централни банкери признават, че 4% инфлация не вреди особено на икономиката. Въпреки това те се противопоставят на такава цел, защото смятат, че това всъщност би вдигнало инфлацията над 4% или поне ще създаде такива очаквания.
Според Бернанке при цел от 4% инфлацията и инфлационните очаквания ще бъдат значително по-нестабилни.
„Фед в продължение на дълго време създаде стабилност, поддържайки целта за 2% инфлация. Ако преминем към цел от 4% ще загубим много от трудно спечеленото доверие, защото хората ще си кажат, че щом сме вдигнали целта на 4%, то може да я вдигнем и на 6%.“
При това положение би било трудно инфлационните очаквания да бъдат задържани на нивото от 4%. Мишкин посочва, че когато инфлацията превиши 3%, тя има тенденцията да продължи да расте.
Теория за пристрастяването към инфлацията
Както първото питие, инфлацията от 4% сама по себе си не наврежда толкова, но може да е първата стъпка от опасен процес. Обосновката на този аргумент обаче не е ясна.
Бернанке и Мишкин твърдят, че централната банка трябва да определи своята оптимална политика, да я обясни на общетвеността и да я осъществи. Защо централните банкери да не могат да обяснят, че проблемът с нулевия лихвен праг прави инфлацията от 4% разумна цел, да обяснят това и да поддържат инфлацията на целевото ниво?
Мишкин препраща към 60-те години, когато инфлацията е нараснала до 4% и Федералният резерв й е позволил да продължи да расте. Не е необходимо обаче тази грешка да бъде повтаряна и за в бъдеще.
Историята не сочи, че е трудно инфлационните очаквания да бъдат обуздани, ако инфлацията е нараснала леко. Очакванията обикновено следват реалната инфлация с определено закъснение. Те се повишиха след високата инфлация през 60-те и 70-те, а после намаляха със спадането й. Ако инфлацията достигне 4%, изглежда малко вероятно очакванията да надхвърлят това ниво.
След двуцифрената инфлация от 70-те централните банки целяха да намалят инфлацията и да я задържат ниска. Историята от последните години обаче ни учи, че инфлацията е спаднала прекалено.
Повишаването на целевата инфлация до 4%, което е осъществимо на ниска цена, ще даде повече възможности на централните банки за справяне с бъдещи рецесии, заключава професор Лорънс Бол.
преди 11 години Както скочиха в САЩ и Япония през последните няколко месеца?Как точно ще се стигне до 100% инфлация при нарастване не БВП с 6%?Не мога да разбера от къде ви се привиждат тези хипер инфлации.ПИЧ да разбирам ли че според теб периода на най-голям просперитет на света е бил 30-те години на 20 век когато централните банки са водили най-рестриктивната парична политика в историята? Това ли искаме? Да повторим великата депресия? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Трябва строга парична политика. Не може да се наливат пари в бездънни каци. Не бива и да се подяжда (инфлира) капитала, а длъжниците да си свиркат и да щракат с пръсти, защото задълженията им се обезценяват.Правилна е рестриктивната политика на ЕЦБ. Иначе цените щяха да скочат 2 пъти - това ли искаме ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години През 96-97г. NGDP-то на България растеше с 79 и 980% съответно. Тоест ако правим това което казвам (БНБ да прави NGDP targeting с 6-7% годишно) никога не може да се повторят 96 и 97 г.Бернанке започна да прави каквото трябва миналата есен с QE3. Единственото което би трябвало да направи по различно е вместо сегашния критерий за 6% безработица и 3%(не помня дали толкова беше точно) инфалция да закове дирктно NGDP target например 5% на година. Ако направи това ще спрат и притесненията които ги тресат сега. Дали ще започне да намаля QE-то, с колко ще го намаля и т.н.Дори ако се отиде директно на идеята на Скот Съмнър за NGDP futures централната банак може да бъде един сървър в някое мазе и ще има 0 притеснения че централната банка може да работи в нечии интереси.Надявам се в най-скоро време всички централни банки да зарежат inflation targeting-а и да възприемат много по-добрия режим на NGDP targeting. Тогава и въпроса който задава тази статия няма да стои въобще. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Пич, това което си пожелаваш, го минахме преди 15-16 години. И рико ти е казал, защо няма да се получи.Този проф. Бол говори пълни глупости. Изводите му са като на ученичка. Прочети книгата на Мишкин! След 2-3 години Бернанке ще бъде обявен за Нумбер 1! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Оказа се че с Кругман вчера сме мислили по един и същ начин. И той смята че е крайно време да се фокусира дискусията в Европа върху бездействието на ЕЦБ.http://krugman.blogs.nytimes.com/2013/06/18/structural-excuses/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Много интересно каква връзка има "името" със съдържанието на това което казвам. Ако се казвах Дж. М. Кейнс или М. Фрийдман по-добре ли щеше да е?В крайна сметка ЦБ има всички инструменти да влияе върху нивото на номиналния БВП. Съответно може да постигне каквато и цел да си постави. (включително и 6-7%)Не зная на какво се базира вярата ти в ЕЦБ след като последните 4 години показват че там нямат идея какво да правят. Общото между всички държави с проблеми в Европа е ЕЦБ и еврото.Държавите в които почти нямаше криза са Швеция, Полша, Турция - т.е. държави със самостоятелни централни банки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Опппс..., чак сега ти разшифрирах "името". Прекратявам "разговора". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Никоя парична политика не може да "гарантира ръст от 6-7%". За целта се изискват комплексни мерки и паричната политика е само една от тях. И да, по-добре да имаме ЕЦБ отколкото БНБ. Ако сме членове на ЕЗ ще имаме глас и влияние и в ЕЦБ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години В чий интерес би била парична политика която ще гарантира ръст на НБВП с 6-7% например на година.Това е показател който много лесно може да се следи и съответно ако дадено ръководство на БНБ не си върши работа и се отклонява от тази цел може да бъде сменяно незабавно.По-добре ли е нашата централна банка да е изключително некомпетентната ЕЦБ над която напрактика нямаме почти никакъв контрол. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не мисля, че БНБ може да води "парична политика максимално подходяща за нашата икономика". У нас може да се води само политика подходяща за строго определени лица (по-точно спечелили последните избори). И наскорошният случай с Пеевски е само поредно доказателство за това. Затова, ако искаме по-активна парична политика, по-добре да влезем в ЕЗ (по какъвто и да е начин), отколкото да пускаме собствената печатница. отговор Сигнализирай за неуместен коментар